Доц. Мангъров: Не е нужно тази игра да продължава след края на май

Доц. д-р. Атанас Мангъров е Началник на Първо Детско отделение към СБАЛИПБ “Проф.Ив.Киров” ЕАД - София. Доцент към Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина. Доц. Мангъров завършва ВМИ „И.П.Павлов” - Пловдив през 1982 г. Специалист по инфекциозни болести от 1988 г. и специалист по детски болести от 1993 г. Научните му интереси са в областта на съвременната рехидратираща терапия при остри чревни инфекции в кърмаческа и ранна детска възраст. На тази тема защитава дисертация през 1991 г.

Ето какво каза той пред trafficnews.bg:

- Доц. Мангъров, премиерът все пак се вслуша в препоръките ви за разхлабване на мерките.

- Това е много хубаво. Отпускането на мерките изискваше сериозен кураж. Защото в крайна сметка този, който ги отпуска, носи отговорността. Фактът, че това беше направено, означава, че му стиска. Важното сега е системата да се връща към нормалното си състояние на етапи. Шлюзовете да се вдигат постепенно, един след друг. И това да не става нито твърде бързо, нито твърде бавно, както в момента се прави.

- Кои трябва да са следващите ограничения, които ще паднат?

- Да се махнат КПП-тата и ограниченията хората да пътуват. Да се отворят местата за спортуване на закрито и след това да се мисли децата да тръгнат на училище, студентите – на лекции. Хората да се върнат на работа. Малко по малко да се връщаме към нормален ритъм.

- Но в крайна сметка се взе решение учениците да не се свръщат в класните стаи.

- Ако от Министерство на образованието са решили така, поради факта, че остават няколко седмици до края на учебната година, също е вариант. В крайна сметка наесен децата ще трябва да тръгнат на училище. Но много по-важно е студентите да тръгнат на лекции, защото няма да могат да завършат.

Тук мерките не бяха разхлабени изведнъж, а това става на етапи. След случилото се по празниците – по Цветница, по Великден, чакахме чували с трупове, но нищо лошо не се случи. Сега се отвориха градинките, парковете, разрешиха на хората да спортуват на открито. Надявам се, че след десетина дни също нищо лошо няма да се случи. И след това вече трябва да се мине към другите етапи, за които говорихме.

Важното е, че при тези мерки, които се вземат сега, се освобождават млади, силни хора, които могат да спортуват. Така че и да се заразят, няма да им се случи нищо лошо. Трябва да се спазват правилата за социалното дистанциране, за отстоянието. И другото, което непрекъснато трябва да се напомня, е, че старите хора трябва да се пазят и да бъдат пазени. Не защото са стари, а защото обикновено един възрастен човек има по няколко придружаващи заболявания, които го правят по-рисков. Иначе, ако човек е на възраст и няма заболявания, той по нищо не се отличава от младите. Опазването на възрастните хора е задача както на обществото, така и на самите тях.

- Кога ще се върнем към нормален живот?

- Силно се надявам, че това извънредно положение няма да бъде удължено. Но ако все пак това бъде направено, мисля, че не е нужно след края на май да продължаваме с тази игра. Виждате, че нещата се случват доста бързо, което е много хубаво. Защото няма никакъв смисъл в това стоене и бездействие. Няма какво да се случи, докато сме в такова вегетативно състояние. И съм сигурен, че тези очаквания за втора вълна няма да се случат.

- Доц. Димов представи три сценария за развитието на коронавируса. Кой е най-реалистичен според вас?

- Аз мисля, че това, което ще се случи в нашата страна е, че тази инфекция малко по малко ще изчезне през летните месеци. Дори да има след това някакво връщане, то няма да бъде с тази сила. Но всъщност ние тук никога не сме имали нещо особено. Виждате, че в момента в страната има между 30 и 40 души в реанимациите. Има около 300 души, които са хоспитализирани, като огромната част от тях са хоспитализирани, за да бъдат изолирани, а не защото са болни. И имаме 1600 души, които са заразени, но не са болни, и си стоят вкъщи под карантина. За съжаление, имаме около 170 души медицински персонал, които се заразиха, но това се случва навсякъде по света.

Надявам се, че ще се случи това, което стана със SARS през 2003 г., когато вирусът изчезна и не се е появявал.