Политико: Резолюцията за България подкопава позицията на ЕНП за върховенството на закона

Европейската народна партия (ЕНП) заяви, че иска да се бори със злоупотребите с еврофондове, но избягва да критикува България заради корупцията.

Дори и дясноцентристката политическа група да настоява за нови правила, които да спрат еврофондовете да отиват към правителства, които не се придържат към европейските ценности, корупционната криза в България изправя партията пред обвинения за прилагане на двойни стандарти, когато става въпрос за политическите ѝ съюзници, пише сайтът „Политико”, цитиран от БГНЕС.

Очаква се днес в Европейския парламент повечето десноцентристки депутати от ЕНП да гласуват срещу резолюция, в която се изразява загриженост за еврофондовете, които подхранват високото ниво на корупция в балканската държава, която е сцена на тримесечни антиправителствени протести. Непосредственият приоритет на парламентаристите от ЕНП е да защитят българския премиер Бойко Борисов от това, което определят като като политически мотивирана атака.

Времето за гласуването на резолюцията за България, обаче, е труден тест за най-голямата политическа група в парламента. Това означава, че ЕНП трябва да защити използването на парите от ЕС в България, като същевременно се опитва да се представи като основен привърженик на нов подход, който да обвърже плащането на средства от ЕС с върховенството на закона.

От юли България е затънала в сложна политическа ситуация, разкриваща степента на влияние на мафиотски босове, които ефективно управляват паралелна държава чрез въздействието си върху медиите, съдебната система и службите за сигурност. Президентът на България Румен Радев, други опозиционни лидери и протестиращите, изпълнили улиците на страната, обвиняват Борисов, че е позволил властта да бъде превзета от мафията.

В дебат за корупцията в България тази седмица лидерът на ЕНП Манфред Вебер призна, че „не всичко е идеално“ в 7-милионната държава, но с заключи, че София при Борисов е „по същество на прав път“.
Депутатите от групите на социалистите, либералите и зелените, които ще подкрепят резолюцията, обвиниха ЕНП в лицемерие, тъй като отдава приоритет на верността на Борисов пред върховенството на закона.

Катарина Барли – бивш германски министър на правосъдието, а сега заместник-председател на Европейския парламент от групата на социалистите и демократите, заяви, че ЕНП винаги е бързала да призове за оставки заради корупцията, но само когато става въпрос за правителство извън нейната група. Тя призова ЕНП да не повтаря ситуацията с бездействието си заради корупцията в Унгария. „Не правете същата грешка в България“, каза тя.

Амбивалентният подход на ЕНП към унгарския министър-председател Виктор Орбан и неговата партия Фидес опорочи имиджа на партията през последните години. ЕНП преустанови членството на Фидес през март 2019 г. заради опасения относно върховенството на закона и антибрюкселската реторика, но не успя да постигне съгласие дали да приеме Фидес обратно или да я изключи напълно, тъй като много членове на ЕП отказаха да изгонят Орбан. Депутатите от Фидес продължават да участват в работата на групата на ЕНП в Европарламента.

Рамона Стругариу – румънски депутат от групата на либералите, също разкритикува „могъщите“ европейски политици, че подкрепят „внимателно изплетените мрежи“ в България, които злоупотребяват с еврофондовете.
„Знаете ли кого подкрепяте?“, попита тя. Въпреки че не споменава Ангела Меркел директно, се знае, че канцлерът на Германия е най-силният съюзник на Борисов в ЕНП през последните 10 години.

Всичко за парите
Ако социалистите, либералите и зелените приемат българската резолюция в четвъртък, тя няма да има незабавна обвързваща сила. Това обаче ще има по-сериозна политическа тежест, тъй като институциите на ЕС продължават дискусиите си относно механизма за обвързване на плащанията в ЕС с върховенството на закона.

Злоупотребата с европейски фондове е ключов фактор за стимулиране на корупцията в България, а последните случаи се отнасят до висши служители, използващи еврофондове за строеж на частни вили и предоставянето на земеделски фондове на несъществуващи предприятия.
Друго нашумял случай, който се разследва, се отнася за твърдения, че висши съдебни служители се опитват да отнемат асансьорна компания със заплахи за насилие от собствениците, за да получат достъп до средства от ЕС.

Христо Иванов – бивш министър на правосъдието и съпредседател на антикорупционната партия „Демократична България“, определя еврофондовете като „лека дрога“, която поддържа българската мафия жива.

Клеър Дейли – ирландски депутат от крайната левица, заяви, че българите имат нужда ЕС да предприеме действия, за да „спрат да хранят вампирите“, като наливат средства в корупционни схеми.
Даниел Фройнд – германски депутат от партията на Зелените, отбеляза, че има консенсус сред българите по въпроса, че най-добрият начин за борба с корупцията на най-високо ниво е съкращаването на еврофондовете. „Парите не хранят гладни деца. Ако спрете парите, всъщност отнемате хайвера на корумпираните олигарси “, каза той.

Вебер избягва да споменава злоупотреби с еврофондове в България и вместо това похвали Борисов, че „ръководи проевропейско правителство“ и подкрепя въвеждането на еврото. Въпреки нападенията срещу журналисти и независимата съдебна система, Вебер твърди, че България има добре функционираща демокрация и свободни медии.

Опитвайки се по подобен начин да подкрепи властта на Борисов, българският евродепутат от премиерската партия Андрей Ковачев се оплака, че дебатът за върховенството на закона се политизира от българските „прокремълски“ социалисти.

(Българските социалисти наистина имат силни връзки с Москва, но Борисов също поддържа сърдечни връзки с Русия, точно както крайнодесните си коалиционни партньори.).

Ограничен отляво
Основният аргумент от ЕНП е, че всяка промяна в България трябва да настъпи вследствие на изборите през пролетта на 2021 г., а не от протестни движения.

За много от протестиращите този аргумент няма смисъл. Те твърдят, че това е оправдание за липсата на действия по отношение на европейските фондове, които са създали дълбоко вкоренени паралелни властови мрежи в институции като съдебната власт, които сега са по-мощни от демократично избраните политици.

Съществуват и дългогодишни опасения относно недобросъвестните практики по време на избори в България и средствата, от които партиите могат да се възползват. Основните партии се стремят да ухажват големи групи от избиратели, подкупвайки ги по време на избори, особено по-бедните общности като мюсюлмани и роми.

Радан Кънев – български депутат от ЕНП от Демократична България (не от партията ГЕРБ на Борисов), заяви, че опасенията от отклонението вляво в Европа са в основата на лоялността на ЕНП към Борисов.

„В ЕНП имат чувството, че лявоцентристките партии биха могли да превземат нашите крепости една по една … Бойко е следващият ”, каза той.
Кънев каза, че безуспешно се е опитал да промени традиционното мислене за България вътре в групата.

Едно от основните предизвикателства пред него е да опише как кризата с върховенството на закона в България се различава от тази, създадена от по-централизираната политическа структура на Орбан в Унгария.

„Не очаквах да застанат открито срещу правителството, но най-накрая трябва да разберат, че в България не става въпрос за контрол на правителството върху съдебната система или медиите, а за контрол на мафията“. /БГНЕС