За неволите на едно от най-прекрасните места в София - Галина Бел пред ФАКТИ

Повече от 3 години активните граждани от “Сдружение за развитие на Панчарево и Кокаляне” се борят да се обърне внимание на заблатяването на Панчаревското езеро, което е занемарено от десетилетия и се намира в отчайващо състояние. Днес от ФАКТИ разговаряхме с г-жа Галина Бел, председател на Сдружението, която ни разказа с какви трудности са се сблъскали - тя и нейните съратници, докато постигнат резултатa, който е стъпка напред в решаването на този дългогодишен проблем. А сега Ви предлагаме да прочете историята на тази сага, разказана ни от г-жа Бел.

„Лошото състояние на езерото е видимо за всички. Не е нужно да си специалист, за да видиш, че то се заблатява, че е пълно с водорасли и наноси и че в него се изтичат доста тръби с неустановено съдържание. Тук някога са се провеждали международни състезания по водни спортове, а сега само около гребната база има 3 огромни тръби, от които се стича вода, която идва от колектора за дъждовни води, но доста често и вода със странни цветове и миризма. Подавали сме сигнали в РИОСВ, взимаха проби, като според тях всичко е нормално“, каза тя в началото на нашия разговор.

„По наша инициатива са правени множество репортажи по темата до момента. Писахме писма и ходихме по срещи 3 години подред и дълго време нямаше никаква реакция от никого. Оказа се, че езерото има много стопани - Министерството на земеделието, Басейнова дирекция, Напоителни системи и бяхме прехвърляни от институция на институция, но никой не беше отговорен за нищо. Същото се оказа и положението с околоезерното пространство и отговорностите, свързани с поддръжката му. Тук те бяха разпределени между СО, Зелени системи, Министерството на спорта и общинската администрация. С две думи - много стопани, никаква грижа. Проведохме срещи и с г-жа Фандъкова, тъй като този обект е единственото място в София с тези дадености, на което софиянци могат да отдъхват, а и фигурира като зона за рекреация в плана на общината.

След много усилия, репортажи и срещи без особен резултат, решихме да пишем до областния управител и до Европейската комисия, а също така се погрижихме това да бъде медийно отразено. Дълго време, безполезно чакахме реакция от Областната управа. Многократно, но безрезултатно се опитвахме да се свържем с тях по телефона и се наложи да отидем на място с искане за незабавна среща с областния управител, тогава г-н Пехливанов. След отказ, се наложи да направим скандал и да извикаме телевизии. Малко преди да дойдат репортери, бяхме любезно приети от зам.-областния управител г-жа Първанова, която прие нашия казус присърце и всичко бе задвижено много бързо. От нея разбрахме също, че има подаден сигнал в прокуратурата за липсата на грижа за езерото, сигнал, който е породен от наша публикация. Беше назначена комисия от различни институции, която дойде на място. Нас, разбира се, никой не ни уведоми, че такова нещо се случва. Направен беше протокол заключение, до който ние отново трябваше да се доберем със скандали. Най-накрая, след три годишно ходене по мъките, беше установено и подписано официално, че езерото наистина има нужда от почистване“, сподели г-жа Галина Бел.

“С радост научихме, че след това заключение са отпуснати средства за идеен проект за почистване на Панчаревското езеро. Първоначално се говореше за 69 000 лева бюджет на проекта за почистване, но след това сумата бе увеличена на 189 000 лева, за да се изготви не само идеен, но и работен проект. Беше направена обществена поръчка, спечелена от сериозна фирма. Започнаха работа по идейния проект за почистване, който беше представен на жители на Панчарево в края на септември 2020г. А на 19 октомври 2020г. идейният проект в срок беше внесен в Министерството на земеделието. Трябваше да бъде назначена експертна комисия, за да се обсъди идейният проект и да се върне на фирмата, която да изработи и работния проект. 0т 19 октомври до текущия месец февруари нямаше никакво развитие, нямаше назначена комисия“, добави г-жа Галина Бел.

От Сдружението са научили, че комисията ще бъде назначена евентуално около Великден. Заради това те са направили постъпки и са се срещнали на 9 февруари (вторник) с г-н Любен Татарски, който е началник на кабинета на министъра на земеделието Десислава Танева. Срещата е била именно с цел поставяне на въпроса, защо проектът не се придвижва напред. Инициативата им дава резултат, защото малко по-късно е станало ясно, че вече има назначена комисия за 17 февруари. На въпросната среща е присъствала и Снежина Динева, изпълнителен директор на Напоителни системи, която ги е уведомила, че и г-жа Фандъкова съдейства с каквото може. "Надяваме се този процес да приключи по-бързо, за да се даде на фирмата обратно идейният проект и тя да изработи работния проект", допълни г-жа Бел.

В разговора ни тя направи и следното много важно уточнение:

„В протокола от 2019 г., който изготви 17-членната комисия от различни институции, е описано, че е много важно баражите на реките Бистришка и Искър, които са изоставени от 1989 г., да бъдат подновени и ремонтирани, защото иначе почистването на езерото не би имало никакъв смисъл. Това го предлага и фирмата проектант в идейния проект“.

От Сдружението са направили необходимото за среща с кмета на Столична община Йорданка Фандъкова и са в очакване тя скоро да ги приеме. По думите на г-жа Бел, Йорданка Фандъкова е запозната с този проблем от Сдружението и има желание той да бъде разрешен. „В крайна сметка това засяга софиянци. Това е единственото място в София, в което имаме комбинация от вода, планина и въобще това е зона за рекреация, която в това безобразно състояние в момента я гледаме само отдалеч и нямаме никаква полза от нея‘‘, заяви още тя и добави, че на срещата с Фандъкова от Сдружението държат да присъстват и членът на УС на АПИ - инж. Иван Досев, г-н Петьо Велев, представител на Софийска вода, а причината е настояваната от години от жителите на Панчарево и Кокаляне рехабилитация на Самоковско шосе.

„Нашата идея е този проблем да бъде решен комплексно. Трябва да се направи и рехабилитация на отсечката, която обслужва двете села, защото когато се направи рехабилитация (не ремонт) трябва да се подмени и тръбата за дъждовната вода под шосето. Ако тази тръба се подмени този проблем ще отпадне‘‘, уточни г-жа Галина Бел и допълни трите неща, за които настояват: рехабилитация на Самоковско шосе, възстановяване на баражите на реките Искър и Бистришка и поддръжка на устиетата, които се вливат в езерото, за да се спре навлизането на наноси. От “Сдружение за развитие на Панчарево и Кокаляне” са категорични, че този път ще настояват да не се работи на парче - просто да се почисти езерото, а да се направят гореизброените неща, за да има смислен и траен ефект. Много бихме искали тук отново да бъдем домакини на международни състезания и езерото да възвърне предишния си блясък.”

„Смятаме също, че е редно да се изготви и адекватен проект за пълноценно използване на околоезерното пространство и на срещата с г-жа Фандъкова, която се надяваме да бъде скоро, ще разговаряме за възможностите как това може да бъде направено, за да се оползотвори максимално капацитетът, който е заложен тук“, обясни събеседничката ни.

Тя сподели, че се изготвя писмо и до Министерството на младежта и спорта, които притежават трибуните, намиращи се в средата на алеята за пешеходци и колоездачи, и гребната база, защото и на двете места е пълен погром. „Трибуните се рушат. На Националната гребна база деца тренират кану-каяк, а около това пространство няма дори парапети. – там, откъдето влизат лодките. Само да се спъне човек, не дай си Боже, и може да си разбие главата на камъните“, поясни г-жа Бел.

"Никак не е лесно, но стъпка по стъпка успяхме да стигнем дотук единствено с помощта на медиите, с което доказахме, че гражданска активност е важна и че е възможно да задвижим институциите да си свършат работата. Надяваме се повече граждани да се активират по места. Това се прави навсякъде по света и трябва да ставаме все по-активни, за да се случат някакви неща в тази държава. Искаме езерото и пространството около него да се използва пълноценно от софиянци, от спортисти и всички други, които идват да почиват тук“, завърши тя.