Почина известен български емигрант

Един от най-старите и видни български емигранти в САЩ е починал преди дни в Чикаго. Илия Консулов или бай Илия, както го наричат повечето ни сънародници в Щатите, е издъхнал на 3 август на 88 години, пише bg-voice.com. Илия Консулов е политически емигрант. Той е избягал от България през 1967 година и дълги години живее в Чикаго. Бай Илия е опора на българската общност десетилетия наред.

Илия Консулов е роден на 6 юни 1933 г. в с. Величково, Пазарджишка област. Завършва гимназия и икономически техникум. Комунистическата власт обаче го обозначава като „ненадежден“ и не му разрешава да продължи да следва висше образование, нито да работи дори като счетоводител. Принуден е да работи в строителството.

„Тези неща (действията на режима след 9 септември 1944 г., бел.ред.), като отношението на властта към семейството и лично към мене; както и това, което бях видял с очите си покрай реката – човешки трупове и разказите за планомерното изтребление на неудобните на властта; горяните, които излезнаха в гората да се бият срещу комунистите; смъртта на мои познати, паднали в тая борба, бяха мотивите ми да напусна България. Заживях с тази мисъл и правех планове за бягство.“, разказва приживе Консулов.

При първият опи за бягство през 1956 г. е арестуван след предателство. Твърди, че тогава в милицята се опитали да го убият като го блъснат по стълбите, за да го представят като нещастен инцидент.

През 1967 г. отива на екскурзия в Югославия. Условието тогава е да имаш мотор и да си женен. Той печели петица от тотото и с парите купува мотор, а с приятелката си Митра се женят набързо. През Югославия продължава с мотора и съпругата си към Италия. Границата преминават през гората пеша, без документи и дрехи. Само с 200 лв. и 50 югославски динара.

Осем месеца престоява в емигрантски лагер в гр. Латина, Италия, после заминава за САЩ. За няколко месеца е в гр. Форт Уейн, щата Индиана. По-късно се премества в града на автомобилната индустрия Детройт и работи в заводите на “Дженерал мотърс”, дивизия “Шевролет”, но за кратко. Дългогодишен жител на Чикаго, щата Илинойс.

През 1974 г. завършва икономически колеж и започва работа като помощник в местна финансова къща. Още с пристагането си във Ветровития град става член на Българския национален комитет – емигрантска земеделска организация по онова време, начело на която е Г.М. Димитров.

Още първата година става председател на Контролната Комисия на БНК, а след това секретар-касиер. „Партийната работа се състоеше в просветна дейност. Да се показва истинския лик на комунистическото управление в България и да се печелят симпатизанти на нашата кауза за премахване на този режим.

По линията на БНК се търсеха гаранти за новите емигранти, които се намираха по бежанските лагери в Западна Европа. Нашата секция в Чикаго развиваше голяма дейност по приемането им. Посрещане на летище, настаняване къде да живеят, устрояване на работа.

Не мога да кажа точна цифра, но повече от 100 човека може да сме посрещнали в Чикаго.“, разказва приживе Консулов на друг стар наш емигрант Георги Иванов. Бил е секретар и на българската църква в Чикаго.

30 години работи в компанията ANC, която произвежда части и машини за електроцентрали. Там работили и много други наши сънародници.

Легендарният емигрант е и писател и поет. Той е част от Съюза на българските писатели в САЩ и по света, а негови произведения са включени в Алманах на писателите от САЩ, Канада и България. През 2016 година той представи в Чикаго и биографичната си книга „Наказани таланти“. Други негови издадени книги са “Есенни тъги”, “Тръпки от младостта”, „Сън“, „Тъжната България“ и „Единакът” (поезия).

Генералният консул в Чикаго, Светослав Станков и целият екип на консулството изразяват искрените си съболезнования към близките на г-н Консулов. Той завинаги ще остане в историята на българското консулско представителство в Чикаго като голям родолюбец и приятел, готов винаги да съдейства и помага, обявиха от там.

По изрично негово желание Илия Консулов няма да бъде изпратен с възпоменателни служби. Тялото му ще бъде кремирано и пренесено в родния Пазарджик.