Местим стрелките с час напред тази нощ

В 3.00 часа нощес преминаваме към лятното часово време. За целта трябва да преместим стрелките на часовника с един час напред. Заедно с България в нощта на събота срещу неделя, 31 март, 119 държави ще направят същото.

Смята се, че първият, който е предложил въвеждането на лятно часово време, е американският учен и изобретател Бенджамин Франклин със свое писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г. Това обаче било по-скоро закачка на физика към жителите на френската столица да стават и да си лягат по-рано.

За пръв път идеята е лансирана сериозно от Уилям Уилет в „Пилеене на дневна светлина“ през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да приеме това нововъведение, въпреки наличието на значително лоби. Цикълът зимно-лятно часово време там е въведен експериментално само за едно единствено денонощие през 1908 г.

Лятното часово време за пръв път се осъществява на практика от правителството на Германия по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г. с цел пестене на електроенергия. Скоро след това Великобритания последва примера, като в началото установява лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г. На 10 март 1918 г. Конгресът на САЩ определя няколко часови зони и официално въвежда лятното часово време, но законът не намира отзвук и скоро е отменен.

У нас лятното часово време се прилага от 1 април 1979 година.

Дълго време преместването на часовника напред е ставало в 0.00 часа на последната мартенска неделя. През 1997 и 1998 година лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март, продължавайки до 3 часа на последната неделя на октомври. След 1999 година началото на лятното време се поставя в 3 часа на последната неделя на март, а краят му е до 4 часа на последната неделя на октомври, когато стрелките на часовника се връщат с 1 час назад.

Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневната светлина. Идеята е да се постигне по-добър синхрон между часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и учене.