Цветан Цветанов пред ФАКТИ: Борисов вече не може да бъде лицето на евроатлантизма в България

Депутатите обсъждат дали да задължат Министерския съвет да внесе до седмица всички законопроекти, необходими за изпълнение на междинните етапни цели по Националния план за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Искането е във връзка със срока за подаване към Европейската комисия на искането за второ плащане, който е 31 декември т.г. За Плана, за бюджета, за ГЕРБ и Борисов… Пред ФАКТИ говори Цветан Цветанов, лидер на „Републиканци за България“.

- Г-н Цветанов, как гледате на това, което се случва в парламента. Всеки казва с кого няма да работи, а в същото време хората очакват да им се решават проблеми?
- Политическата криза, в която се намира българският парламент, показва невъзможност как да се решават проблемите на хората и няма никакъв хоризонт за това какво ни очаква. Това, че всеки казва какви са разделителните линии, тези зидове, които бяха издигнати пред последните изборни кампании, през последните кратки мандати на управление на действащо правителство, задълбочиха тази криза. Това, което в момента трябва да стане ясно за обществото, е защо никой не иска да работи с ГЕРБ?

- ГЕРБ са в изолация отново. Ходът с екип преговарящи – в лицето на Росен Плевнелиев и Соломон Паси, кризисен ли е?
- Това е голяма грешка, която допусна ГЕРБ. Може би в желанието си задължително и на всяка цена някой да си говори с тях, някой да ги припознае, те направиха този ход с преговорния екип в лицето на бившия президент Росен Плевнелиев и бившия външен министър Соломон Паси. Преговорният екип на една политическа сила трябва да бъде политическо решение на самата парламентарна група. Тези, които ще бъдат медиатори и ще лидират този процес, трябваше да бъдат предложени от всички останали политически партии.

А не да бъде посочено от Борисов и респективно от ГЕРБ.

Това обрича на неуспех всяко такова начинание, такъв политически разговор, който може да се води в парламента. И още нещо. Трябва да е ясно защо ГЕРБ са в изолация. Ако това не бъде обяснено по адекватен начин на обществото, тогава навлиза т.н. пропаганда от тези, които могат да разколебават или да отегчават избирателите.

- Вашето обяснение какво е. Защо никой не иска с ГЕРБ? Вие бяхте дълги години част от партията...
- Мога да кажа, че ГЕРБ днес, за съжаление, се развива в много негативен план. Докато бях в ГЕРБ съм се борил с неща, които не трябваше да бъдат допускани и успявах да не бъдат допускани. След моето излизане видяхме какво се случи и с геополитическата ориентация.

Когато днес Борисов излиза и казва, че е един евроатлантик, нека погледнем какво направи той, прокарвайки интересите на режима на Путин.

Защото „Турски поток“ е изцяло част от цялостната външнополитическа концепция на режима на Путин, заобикаляйки Украйна, а в последствие и развивайки този военен конфликт. Украйна – суверенна държава, която иска да е част от съюзи като ЕС и НАТО.

Тези неща бяха блокирани благодарение и на политиката, която провеждаше българската страна.

Нека погледнем какво се случваше през последните години. И какво бе различното между Борисов и Плевнелиев през годините. Плевнелиев искаше България да имаме по-сериозно присъствие в Черноморския регион. Борисов пък неглижираше и подаваше послания, които бяха тотално объркващи за съюзниците ни в НАТО. През 2016 година Борисов казваше на румънския си колегата Чолош, че не искаме военни учения в Черно море, а на всеки боен кораб да качим по някакви знаменосци, които да вдигат знаменцата, но в никакъв случай да не допускаме военни кораби и бойни учения, защото това може да доведе до военен конфликт. А пропусна анализите, които бяха и от Мюнхенската конференция за сигурност, и всички доклади, които излизаха от страна на НАТО тогава, че Русия доминира в региона – военно, политически, икономически, енергийно и информационно. Русия точно това правеше - тя градеше своите рубежи.

- Къде са лидерите на партиите? Борисов играе футбол, ПП кани другите, докато има председателски съвет. Какво е това?
- България има огромен дефицит на лидерство в политиката. Само да довърша, защо никой не иска с Борисов. Нека да е ясно. Борисов вече не може да бъде лицето на евроатлантизма в България.

Когато днес ти демонстрираш, че си загрижен за държавата, то трябва да дадеш отговор защо не внесе в срока, който беше обявен от Европейската комисия - април 2021 година, Плана за възстановяване и устойчивост.

Всички държави-членки го внесоха. Борисов тогава каза: „Няма да го внасям, нека да го внесе служебният кабинет.“ Борисов сдаде властта май месец 2021 година!? Ето как едно затлачване на всички тези процеси доведе до това България да се лиши от възможността за 1,6 лева авансово плащане. Само ще дам за пример, че Румъния и Гърция взеха по 3,8 млрд. евро авансови средства, които вече ги използват и модернизират техните си икономики и правят тази трансформация, която е предвидена в Плана за възстановяване и устойчивост.

Ние не внесохме дори и споразумение да бъде подписано с Европейската комисия за следващия финансов програмен период.

И това при положение, че имахме успешно председателство на ЕС през 2018 година. Тогава Борисов заяви и Томислав Дончев оглави екипа – от средата на 2018-а до 2020-а, за разработването на новия финансов програмен период, който трябваше да бъде подписан в края на 2020 година. От януари месец 2021 година ние трябваше да започнем да кандидатстваме по проектите по новия финансов програмен период, който е седемгодишен.

Ние в момента сме с нулеви години.

Това, което заложи в бюджета Борисов за 2021 година, е да започнем да си играем с увеличаването на държавния дълг. Знаете, че и тогава беше предвидено да се тегли дълг, но тогава започнахме да пласираме емисии, а сега в момента ние не можем да се възползваме от европейската солидарност,

но си плащаме вноската всяка година, която е над 1 млрд. евро.

Ние не получаваме повече милиарди, с които да може да направим тази трансформация. Това, което имаме днес, е възможност за започване на консултации при президента. Той трябва да свика Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС), защото в момента държавността е в много тежка ерозия, което пряко руши националната ни сигурност. Това институционално противопоставяне няма да ни даде никаква възможност да определим някакъв положителен хоризонт. Като пример мога да дам, че за тази година в бюджета беше предвидено да бъде теглен дълг някъде от порядъка на 7,3 млрд. Но тригодишната прогноза на МФ за периода 2022-2024 година предвиждаше държавата да поема дълг от 7,7 до 9 млрд. лева годишно.
Забележете обаче сега Министерство на финансите излиза и казва, че очаква дефицит за 2023-а от 6,6 % от прогнозния БВП и увеличаване на дълга за догодина с още 15,9 млрд. лева. Какво ще бъде положението през 2025-а?
Когато държавата тегли дълг, трябва и да може да го обслужва. Вноската ни по дълга за 2022 година е 600 милиона лева.

Вноската ни за 2025 година, при този ръст на държавния дълг, който искаме да вземем, ще ни струва 2,6 млрд. лева за годината.

Това означава, че ние, всъщност, увеличаваме разходната си част, но не правим нищо за трансформацията на икономиката си, възможност която дава Плана за възстановяване и устойчивост. Затова трябват консултации и свикване КСНС при президента, за да се види рамката. Важно е тези 22 закона, които трябва да се приемат в парламента, да бъдат приети. Те трябва да бъдат основният приоритет на това Народно събрание. Дали ще има правителство, дали ще се подкрепя служебното… Трябва да се внесат тези законопроекти, които са минали на обществени обсъждания и са като решения на Министерски съвет, за да се направи план за действие на НС. Само от тези 22 законопроекта, които са свързани с План за възстановяване, и 60-те мерки, които трябва да бъдат направени, ще се даде възможност българската икономика да получи около 1,6 млрд. лева. Всичко това е свързано с така наречената трансформация, която трябва да бъде извършена в икономиката, за да може тя да бъде по-конкурентноспособна на европейския и световния пазар.

Ако не постигнем консенсус по тези теми, това ще очертае и лош хоризонт за приемането на бюджета за 2023 година.

Така ние ще направим всичко възможно държавата да върви в спиралата надолу и ще влезем в една продължаваща годишна дългова криза, която ще бъде пагубна за икономиката.

- Служебният кабинет обяви, че няма да внесе бюджет. Как гледате на това?
- Ще се продължи със стария бюджет. Аз смятам, че не се ли дадат отговори на тази правна обвързаност с получаването на второ плащане по Плана, което ние очакваме, защото първото плащане трябва да бъде 2,6 млрд. лева декември месец, нещата няма да са добре. От тези 2,6 млрд. лева около 1,2 млрд. лева са да се покрият разходите, които бяха направени за увеличаването на пенсиите на пенсионерите. Ако ние не можем да получим второто плащане от 1,5 милиарда лева и не успеем да отворим възможността следващата година отново да кандидатствам и да взимаме пари от европейските фондове за новия финансов програмен период и по Плана за възстановяване и устойчивост, ние няма да очертаем някакъв хоризонт.

За страната ни това ще бъде катастрофа.

Това означава инфлация, ще започне да се мисли как да се преструктурира бюджетът. Големият проблем е, че всеки отваря някаква предизборна популистка реторика. Това ще бъде проблем, който ще бъде с много тежки последствия за страната. За всички е ясно и особено за тези, които се занимават с политика и наблюдават политическите процеси, какви са финансовите параметри на страната. България като фискална структура е базирана на косвени данъци. Преките данъци имат сравнително малък дял в приходната част на бюджета. Когато пипаш ДДС, акцизи и митата, които са ти основната част от приходите в бюджета, това означава, че ти веднага отваряш една възможност за популизъм - да харчиш повече отколкото си изкарал. Това е абсурдно за една държава, за една политика, която трябва да се придържа към Маастрихските критерии, за една държава, която си е поставила за цел от 2024 година да влезе в еврозоната.

- Очаквате ли да се сформира кабинет?
- Според мен ще се направи всякаква възможност по оста ГЕРБ-ДПС, защото това го видяхме при гласуванията за председател на парламента. Когато се гласува кандидатурата на Росен Желязков, ГЕРБ получиха подкрепата само от ДПС. Когато ГЕРБ оттеглиха кандидатурата на Росен Желязков и беше номинирана кандидатура от ДПС, те получиха подкрепата само от ГЕРБ.

Вижте, ГЕРБ и ДПС имат интерес и опит в това как да представят една политика за добра и как те са загрижени за бъдещето на страната.

Но за мен стабилността на едно правителство, което се крепи върху оста ГЕРБ-ДПС, няма да бъде устойчиво. Ако приемем хипотезата, че ще има някакво правителство на тази основа, то ще бъде много нестабилно и ще бъде в невъзможност да изпълни всичко това, което е нужно на страната. Убеден съм, че ще има скорошни предсрочни парламентарни избори. Важно е всеки от политическите играчи, които са в парламента, както и тези, които са извън парламента, да осъзнаят възможността как може да се излезе от тази ситуация, как може да има парламент, който да бъде с по-голяма стойност и да решава проблемите на хората. Това може да стане само с увеличаването и възможността да се направят много силни ясни съюзи, които да бъдат между съмишленици, загрижени за бъдещето на страната и за реалното евроатлантическо членство на страната в съюзи като ЕС и НАТО.