Алфа Рисърч: ГЕРБ запазва преднина пред БСП

На фона на нарастващо вътрешно и външнополитическо напрежение, два месеца преди евроизборите  политическият пъзел продължава да се разбърква и да прави неясна бъдещата електорална картина.

Това показва регулярното проучване на  агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 20 – 24 март 2014г.

За трети пореден месец  

ГЕРБ запазва преднина пред БСП,

като успява да отбележи лек ръст (до 17.5%). След началния спад, който левицата претърпя с реанимирането на проекта АБВ,  сега подкрепата й остава без промяна (15.2%).

И двете формации, които влязоха с летящ старт в началото на 2014-та,

АБВ и „България без цензура“, имат отлив през март.

По-силно изразен е той при движението на бившия президент Георги Първанов (от  6.1% на 4%) и по-слабо – при партията на Н. Бареков (от 5.5% на 5.2%).

С 6.5% обща подкрепа и обичайната висока степен на мобилизация,

ДПС запазва мястото си на трета политическа сила.

При Реформаторския блок няма промяна (5.1%), а националистическият вот продължава да бъде разделен между НФСБ (3.6%) и Атака (2%).

Ключът към евроизборите, а оттам – и към евентуална промяна на политическото статукво,  се държи от три неизвестни  – избирателната активност, високият дял „нерешили“, които ще определят вота си в последните седмици на кампанията и броят на партиите, които ще успеят да преминат високата избирателна квота от 5.88%.

Доверието към правителството и  парламента  остава критично ниско, както и оценките за развитието на страната през последната година.  Нараства поляризацията  в отношението към президента.

Доверие в правителството и институциите

И през март общественото мнение запазва песимизма си за развитието на страната, за дейността на държавните институции и недоверието си в политическите партии и техните представители. Положителните оценки за управлението остават на равнището от януари-февруари, но под критичната за генериране на политическа и стопанска стабилност граница от 20 на сто. Нещо повече, през март кризата на доверие в институциите и политическия елит допълнително се задълбочава.

Леко се увеличава оптимизмът за развитието на страната (от 15 на 20 на сто), но по-съществен ръст бележи песимизмът (от 51% до 61%). Показателно е, че позитивните оценки започват плавно да намаляват дори и сред най-твърдите привърженици на правителството – пенсионери и жители на селата.

В институционален план най-силна критика акумулират отново парламентът и правителството. Одобрението за работата на кабинета се запазва в рамките на 19% срещу 55% неодобрение. Положителните оценки за дейността на премиера Орешарски също са непроменени спрямо февруари – 25%, но отрицателните за първи път достигат границата от 50%.

Доверието в парламента остава закотвено на 8%, срещу 65% недоверие. Аналогична е и тенденцията в мнението за работата на председателя на НС Михаил Миков – 14% положителни срещу 57% отрицателни оценки.

Негативната тенденция в отношението към институциите засяга също президент, главен прокурор, национален омбудсман. Те все още са сред най-одобряваните публични фигури в страната, но макар с по-слаби темпове, общественото доверие в тях също ерозира.

Президентът Росен Плевнелиев получава одобрението на 27%, срещу 37% критични оценки.

Леко се разтваря ножицата между позитивни (26%) и негативни (29%) мнения за работата на главния прокурор Сотир Цацаров. Положителен баланс запазва единствено омбудсманът Константин Пенчев – 29% одобрение и 27% неодобрение.

Като цяло българските държавни институции не успяват да преодолеят кризата в общественото доверие към тях, която рискува да се задълбочи допълнително с изостряне на напрежението около наближаващите евроизбори.

Доверие в политици и електорални нагласи

Основната изборна интрига на последните месеци е как ще се развие заявката на няколко нови политически формации да спечелят вота на около 60-те процента недоволни от настоящото управление. Имайки предвид данните от вече три поредни проучвания, може с голяма доза сигурност да се твърди, че нито един от новите субекти няма да успее да се превърне в електорален феномен, каквито наблюдавахме в близкото минало.

Въпреки че резултатите за основните политически сили изглеждат относително стабилни, както в ляво, така и в дясно текат процеси, които могат да доведат до размествания и да дадат различни отговори на въпроса за промяна на политическото статукво.

В ляво

БСП стабилизира позициите си (15.2%).

Не се наблюдава изтичане на избиратели към АБВ, нито към други конкурентни формации. Обратно, АБВ губи част от по-центристките си симпатизанти, които се разколебават дали и за кого да гласуват. В резултат на това подкрепата за АБВ намалява до 4%. Продължаващият спад в личните рейтинги на

Станишев и Първанов изравнява позициите им – по 17% доверие.

Същевременно, противоречивите изявления на представители на БСП по референдума в Крим и респективно, по позициите на ЕС и Русия, създават напрежения в нейния електорат, който е с най-силно изразена русофилска ориентация. Разочарованието на част от симпатизантите, особено в контекста на европейските избори, рискува загуба на русофилски гласове и евентуално ново разместване на пластовете в тази част от спектъра.

Ситуацията в Украйна и позицията спрямо Русия може да даде нов импулс на националистическия сектор, където  Атака е най-силният говорител по темата. Към момента тя не извлича дивиденти от своята позиция и НФСБ продължава да събира по-голямата част от националистическия вот (3.6%). Но при натрупване на напрежение част от левите и евроскептичните гласове могат да бъдат привлечени от тези партии.

Високата чувствителност към скандалите около имотното състояние на българските политици не оставя незасегнати и новите лидери. През март

личният рейтинг на Николай Бареков пада с 3 на сто (на 8%), 

а електоралната подкрепа за партията - на 5.2%. ББЦ остава обаче с влияние в малките населени места и при липсата на сериозна конкуренция в тях може да възвърне позициите си.

ДПС запазва стабилно електорално присъствие (6.5%), висока мобилизация за гласуване и мястото си на трета политическа сила. Продължава обаче спадът в рейтинга на лидера му Лютви Местан (от 10% на 7%), който се капсулира почти изцяло в електората на ДПС. За втори пореден месец нарастват силно критичните настроения към него сред симпатизантите на коалиционния партньор БСП.

В дясно

ГЕРБ бележи лек ръст (до 17.5%)

и макар с малка преднина,  затвърждава  водещата си  позиция. Аналогична е тенденцията при лидера му Бойко Борисов, чийто рейтинг нараства до 22%.

През март

Реформаторският блок стабилизира подкрепата си  -

5.1% от избирателите, като успява да разтвори  електоралната си периферия. Важен щрих към  политическата картина вдясно е интересът към преференцията. Общо една четвърт от българските избиратели заявяват, че са решили да отбележат предпочитан от тях кандидат.

Очаквано най-висока е лоялността към партийната подредба  сред избирателите  на БСП и ДПС. Обратното, най-висока чувствителност към имената в листата и готовност да използват преференцията имат избирателите на Реформаторския блок. Последица от това е известно разширение на неговата периферия.

Два месеца преди изборите делът на хората, които твърдо са решили за кого ще гласуват, не само остава нисък, но и намалява с още две на сто (до 44%). Това, заедно с неясната все още избирателна активност и мобилизационната способност на новите партии да прескочат избирателната квота от 5.88%, очертава интригите около  изхода от предстоящите евроизбори.

Изследването е проведено сред 1010 пълнолетни жители от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.