Днес, в Деня на храбростта, ще има парад на Българската армия.
В 9.00 ч. на пл. "Св. Александър Невски" в столицата държавният глава Росен Плевнелиев ще присъства на тържествения водосвет на бойните знамена и ще положи венец пред Паметника на Незнайния воин.
В 10.00 ч. на площада започва парада на представителните части на Въоръжените сили по случай Деня на храбростта и празника на Българската армия. В 10,20 ч. ще бъдат произведени и 20 артилерийски салюта.
В парада ще участват над 700 военнослужещи - знаменен взвод от Националната гвардейска част, представителни блокове от трите вида войски - Сухопътни, ВВС и ВМС, представителен блок, съставен формирования от Съвместното командване на силите и блок от "Военна полиция".
Над небето на София ще прелетят хеликоптер МИ-17 с националния флаг, вертолети "Бел -206" и "Кугър", изтребители МиГ 29 и МиГ 21, щурмови самолет Су-25, учебно-бойните Л-39 и швейцарските самолети "Пилатус". Ще участват и бронирани автомобили "Пустинна котка", както и джипове "Мерцедес".
Денят на храбростта, 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от първи януари 1880 г. княз Александър Батемберг учредява военния орден „За храброст“ - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника.
В началото отбелязването на празника е подчертано скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена „За храброст“, ограничени военни паради, главно в София. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на честването.
През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст“. Тържеството завършва с военен парад.
До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.
След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г.
В най-ново време Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 и 1992, българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май отново заема полагащото му се място в празничния календар на армията като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 zendera
Коментиран от #2
16:09 06.05.2014
2 Монго
До коментар #1 от "zendera":
Почти..., стига ловните ни дружинки да не излезнат срещу нея...01:16 07.05.2014