Според архитекти практиката на други общини сочи, че специална наредба и вкарването в регистър на зелените площи може да ги защити от посегателство и от постоянния натиск на собственици не терени и предприемачи, които искат да строят във възстановени земи. В момента зелените площи на Бургас имат паспортизация, каза по време на дискусията Стоя Иванова, главен експерт отдел "Озеленяване" в община Бургас. Регистърът бил твърде обемен и можел да се види в общината. От думите на главния инженер на общината инж. Красимира Черкезова стана ясно, че в момента от общината изготвят специална наредба за зелените площи. Оттам обаче изказвали крайния срок - октомври 2007, когато ще изтече десетгодишният период, в който собственици на земи могат да възстановят собственост върху земеделски терени на различни места в Бургас и да строят там.
В момента масово се появявали искове на собственици в жк "Меден рудник", които ще строят върху реституирани терени. Много често се случвало кооперации там да се появяват в зелени площи. Това пречело на общината да изгражда нови градинки и да поддържа старите. "До 1995 г. в съда ни привличаха като страна по делата за реституирани имоти заедно с поземлените комисии, след това ни изхвърлиха от тях. Нямаме възможност да защитим тези територии. Два пъти сме сезирали прокуратурата за имоти, където е върната земя в благоустроени територии. Прокуратурата трябваше да защити обществения интерес, когато се сечеше гора в парк "Росенец" и там се строяха къщи", каза инж. Черкезова.
Според арх. Дунка Герганова от Съюза на архитектите обаче в "Меден рудник" от 20 години не е посадено нито едно дърво, зелената система там е дело на самодейност на обитателите. Тя поиска парите за озеленяване, които отделя община Бургас, да се разпределят на глава от населението, като по този начин в най-големия бургаски комплекс ще се появят повече зелени площи. "Може да се правят по-евтини проекти, а не скъпи и луксозни градинки, фонтани и бляскави детски площадки. Кому беше нужно да се махнат двете гъби пред бившата сграда на БНБ и да се сложи това скъпо и претенциозно съоръжение. До този момент никой не знае какъв е общият замисъл на ремонта на подлеза пред ДСК", възмути се арх. Герганова. Според нея би следвало важните градоустройствени проекти да се обсъждат първо в колегията и след това с обществеността, а не да се приемат на тъмно. "Необходимо е повече гласност и обществено обсъждане преди, а не след като се приема общ устройствен план на общината", каза от своя страна Даниела Божинова от БСНГИ.
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА