Центърът „Жорж Помпиду" - най-типичният символ на хай-тек архитектурата

Всички, искащи да разберат културата на отминалия 20-ти век, трябва да посетят уникалната сграда на центъра "Жорж Помпиду" в Париж. Отвън постройката прилича на модерно предприятие или транспортен възел. Някои дори я оприличават на нефтена рафинерия. Подобен ефект несъмнено е търсен специално., Тук се намират най-богатите колекции на модернизмаОт началото на 60-те години на миналия век в Западна Европа започват да се развива контракултурата, поставяща под съмнение смятаните за неизменни дотогава постулати. Класическото разбиране на културата, че тя е съвкупност от ценности и произведения на изкуството, достояние на определени обществени класи и прослойки. Контракултурата акцентира на антропологичния смисъл на понятието култура, на нейното
проникване и срастване в ежедневието на милиони
жители на планетата. Културният факт започва да се възприема не само като определено произведение на изкуството, а като събитие, дейност, гъвкаво прескачаща бариери и институции.
През 1969 г. тогавашният френски президент Жорж Помпиду инициира създаването на културен център, където границите между отделните видове специалности и професии не са така подчертани и определени. Идеята е всеки жител и гост на френската столица без ограничения и по всяко време през деня да може да обикаля центъра и се чувства естествено и свободно в пространството.
В 1971 г. е организиран международен конкурс за проекта на сградата. Представени са 681 разработки на архитекти от 49 държави. За реализация е утвърден проектът на Ренцо Пиано и Ричард Роджърс. В проекта и неговата реализация на практика ясно се вижда липсата на традиционното разбиране за много от задължителните архитектурни елементи - фасади, отделени пространства, класически фонтани или колонади. Цялото се базира на функционалната взаимовръзка, откритите структури и динамичното свързване на различни комуникационни потоци в единство на утилитарни и визуални характеристики. Не бива да се мисли, че подобен дизайн е само безсмислен каприз на някой авангардист. Просто архитектите, приемайки под внимание стремителните изменения в съвременните технологии, са счели за целесъобразно да скрият в пространството водопроводните и отоплителните тръбопроводи, електропроводите и климатиците.
Много хора преди близо четвърт век и сега приемат подобен експеримент за глупост. Разбира се, смелата реализация на проекта намира и своите защитници, които смятат оформлението на сградата за смело и остроумно, разширяващо възможностите на съвременната архитектура.
От началото на 30-те години на миналия век до 1971 г., когато започва изграждането на центъра "Жорж Помпиду", кварталът е представлявал запустяла зона с полуразрушени сгради. Сега жителите и гостите на френската столица отиват там не само, за да посетят центъра, но и за да се порадват на неповторимата атмосфера около него. На площада пред едно от най-големите културни средища в Европа минувачите се забавляват от клоуни, акробати, фокусници и други артисти. Площадът пред центъра се оказва една от находките на архитектите. От всички проекти само реализираният предвижда да се остави свободно място и
да не се застроява цялата свободна площ
създавайки по този начин още един оазис за неповторимия уличен живот на Париж.
Строителството на уникалното съоръжение започва през април 1972 г. и продължава 6 години. Центърът "Жорж Помпиду" е открит на 31 януари 1977 г. и бързо става главната атракция на френската столица. Ежедневно през него минават над 45 хил. души, което е повече дори и от посетителите на световноизвестната Айфелова кула.
Центърът има музей, зали за временни изложби, безплатна библиотека, кинозали, помещения за концерти и спектакли, институт за проучвания и координация, център за дизайн и специални помещения за деца. Музеят е разположен на две нива и в колекцията му има 1400 творби на изобразителното изкуство на авангардистите за периода от 1905 г. до днес. Границата, условно разделяща модерното от съвременното изкуство, е началото на 60-те години. Наред с произведения на живописта и скулптурата в центъра "Жорж Помпиду" са изложени и фотографии, каталози, изрезки от списания и вестници, архитектурни проекти, предмети на дизайна, инсталации. Част от първоначалните идеи на архитектите Ренцо Пиано и Ричард Роджърс все още не са реализирани. Заради липса на време и средства и поради строги противопожарни изисквания не са направени самодвижещите се подове.
Сред парижани сградата получава
прозвището „градската машина"
Площта й е 100 хил. кв. м. Всички външни тръбопроводи са боядисани в различни цветове - в зелено са тръбите за подаване на вода, в синьо тръбите на климатиците, в жълто са колекторите на електрозахранването и в червено асансьорите и системите за безопасност (включително и противопожарната инсталации). Трите последни етажа са заети от Националния музей за съвременно изкуство. Покривът на центъра "Жорж Помпиду" също е много интересен. Той е съставен от 14 стойки с 13 опиращи се на тях секции. Всяко ниво на стойката е допълнително укрепено със стоманени елементи, известни като "гербери", с дължина 8 м и маса 10 тона. 45-метрова ферма от греди разпределя налягането, оказвано върху стойката. Фермата се уравновесява от анкерни греди. Основните конструкции от големи стоманени греди са покрити с бетонни плочи. Зданието е на 7 етажа. Свързващият носещ елемент е изпълнен вертикално от юг на север и преминава през 5 от етажите. Центърът "Бобур", както още е известно едно от най-големите културни средища на Европа, е най-яркият представител на хай-тек стила в архитектурата. Негов родоначалник е един от авторите на проекта Ренцо Пиано.
През 1988 г. архитектите Доминик Жакоб и Брендън Макфарлън печелят конкурс за изграждане на ресторант в сградата на центъра. Той е разположен на шестия етаж. Представлява четири органично свързани форми, радикално променящи пространството. Стените са облицовани с алуминиеви плочи, които отвътре са с цветна гума. Всеки отделен модул е с различни цветове - подът, стените и тавана на бара са оранжево-жълти, кухнята е сива, залата - малинова, а тоалетната - жълто-зелена.
Васил ТАШЕВСКИ
[email protected]