Засега точно прогнозиране на земетресенията не е възможно

, Последното разрушително земетресение в Софийското поле е станало през 1858 г. Тогава се е появил и минералният извор в местността Овча купел и за известно време пък е изчезнал минералният извор в центъра на града. В исторически план това е относително добре документирано разрушително земетресение на територията на днешна София. Последното по-тежко земетресение в района станало на 18 октомври 1917 г. и е било с интензивност 7-8 степен. То е причинило леки разрушения и напуквания на стените. Оттогава в софийската котловина не са ставали силни земетресения.
"Земетръсните огнища в софийската сеизмична зона са предимно плитки и се намират в кората - пояснява докторът на физическите науки, чл. кор. Людмил Христосков - професор в Геофизичния институт на БАН. По-силните трусове са с огнища на дълбочина около 20 км. Колкото епицентърът е по-близко до повърхността на земята толкова въздействието на сеизмичния удар е по-голямо, защото земетръсните вълни изминават по-кратък път и срещат по-малко съпротивление. Информацията за сеизмичната активност в софийската зона би трябвало да интересува строителите. Важно е да се знае върху какви почвени условия са изградени сградите. За постройките, намиращи се върху скални масиви (същинските сианити в района на Витоша) сеизмичният удар би бил по-безопасен, отколкото за тези, построени по наносните речни тераси в полето. Културният почвен слой в София, т.е. това което хората са сътворили върху същинската геоложка основа на места има дебелина от 2 до 5 метра. Този слой е с много слаби механични свойства и построените върху него сгради са с намалена устойчивост. Освен дълбочината на земетръсното огнище съществено влияние оказва и локалната геоложка структура.
Балканите са най-активният сеизмичен район в Европа. Очевидно вътрешно-земните фактори, които формират повишената сеизмичност предизвикват ефекти, простиращи се на стотици и хиляди километри. Всички сеизмични зони на полуострова са под влиянието на еднопосочни фонови геодинамични въздействия.
По земетръсна опасност Балканите са второразрядна зона. Първостепенни зони в света са Япония, Камчатка, Аляска, веригата на Алеутските острови, Западното крайбрежие на Северна и Южна Америка. В сравнение с тези райони на Балканския полуостров земетресенията са 3-4 пъти по-редки и 3-4 пъти по-слаби. Но не бива да забравяме, че на нашия полуостров са ставали земетресения с магнитуд 8. През август 1999 г. в Турция трусът бе с магнитуд 7,4. Най-силното земетресение в Европа с магнитуд 7,8, чийто епицентър е бил в земната кора е станало на 4 април 1904 г. в Кресненското дефиле. По честота на трусовете България отстъпва на Гърция и Турция, но у нас са ставали едни от най-разрушителните земетресения на Балканите.
В тази връзка искам да спомена, че се нуждаем от по-сериозна наблюдателна система именно за района на София. При достатъчно гъста мрежа от пунктове за регистрация на земетресенията рискът от грешки ще бъде минимален. Слабите земни трусове дават много ценна информация за реалното състояние на геоложката среда в сеизмичната зона.
Преди година и половина ние получихме средства за изграждането на 2 цифрови станции и за обновяване на центъра в БАН. Цифровите станции са готови. От 1996 г. още една подобна работи край София. Тя е подарък от Италия, благодарение на личните ми връзки с колеги. Сега нещата стоят малко по-добре и има шанс за реализацията на европейски проект, с което цифровите станции в цялата страна да станат 5."
В последно време в много средства за масова информация се вдигна много шум относно евентуалните рискове за силно земетресение в района София. Цитират се статистики за последните подобни бедствие от 19-ти и първите десетилетия на 20-ти век. В писанията в пресата дори се правят апокалиптични предвиждания за скорошно силно земетресение, като се твърди, че цикличността на подобни трусове за района на София е 100-130 години. Изпуска се от внимание обстоятелството, че през по-миналия век в софийското поле е имало няколко разрушителни земетресения. На практика твърденията за определена цикличност на тези бедствия са най-малкото несериозни.
"За да може да се говори за определена цикличност, трябва да има точна статистика за 50 интервала между силни земетресения и тогава може да се оцени средният интервал на повторяемост - пояснява проф. Людмил Христосков от БАН. На практика това е невъзможно. Първото документирано земетресение на българска територия е от І век пр. н.е. в района на днешните селища Шабла, Каварна и Балчик, когато в морето се свлича и платото Чиракман. Бедствието е описано от трима историци. За София с нейната хилядолетна история няма запазени данни за разрушителни земетресения на интервал от век или век и половина. Не бива да забравяме, че днешната ни столица е била важен център на цивилизацията още от римско време и със сигурност щеше да има запазени сведения за големи природни бедствия. Дори след 10-ти век след Хр. няма подобни сведения.
Не е решен проблемът със същинското прогнозиране на земетресенията - подчертава професорът от БАН. Същинско прогнозиране означава да се предвиди мястото, силата и времето на земния трус. При това да се предскаже в такъв момент преди земетресението, че да има време за извършване на определени превантивни мероприятия - спиране на опасни производства, евакуация на населението и т.н. Предвижданията секунди преди труса не вършат работа. От друга страна лъжливите прогнози за трусове могат да нанесат много повече щети, които да са съпоставими с тези от реален земен трус. Подобен е случаят с невярно предсказание за разрушителен трус преди новогодишните празници през 1974 г. в Калифорния, САЩ. Щетите тогава, главно от пожари от забравени електрически уреди, катастрофи по задръстванията и загуби на фирмите от настъпилия хаос, са били за над 300 млн. долара.
Сеизмологията е наука и е полезна на хората с оценката на сеизмичните рискове в различни райони. На базата на тях се въвеждат задължителни строителни норми. Спазването им осигурява по-голяма устойчивост на сградите срещу земетресения и оттам намаляване на загубите и жертвите. Друг е въпросът дали предписаното отговаря на реалното състояние на сградата."
Васил НАНЧЕВ
[email protected]