5 Ноември, 2003 00:00 1 295 0

Идва ли края на петролната ера

  • които-
  • петрола-
  • източници-
  • преди-
  • енергийни-
  • нефта-
  • произвежда-
  • много-
  • няколко-
  • десетилетия-
  • клетки-
  • страни-
  • момента-
  • ямани-
  • иновациите-
  • повече-
  • върху-
  • данък-
  • сигурност-
  • горива-
  • биоетанолът-
  • обаче-
  • водородът-
  • всичко-
  • водород-
  • горивни-
  • среда-
  • петролен-
  • тог
Вече се обсъждат начини за разбиване на петролната тирания, а правителствата трябва да ги стимулират. "Каменната ера не е свършила заради липсата на камъни, а Петролната ера ще завърши дълго преди изчерпването на петрола в света" - в момента тази любопитна прогноза често може да се чуе из средите на енергийния бизнес. Цитираните думи принадлежат не на някой активист за опазване на околната среда, а на шейх Заки Ямани - саудитеца, който бе петролен министър на страната си преди 3 десетилетия. Думите му са пълни с ирония.

picture:3,20031105_3.gif, Десетки петролни кладенци бяха подпалени по време на войната в Ирак Шейх Ямани за пръв път привлече вниманието на световната общественост по време на петролното ембарго, което арабските страни наложиха преди 30 г. и чиито последици промениха хода на съвременната икономическа и политическа история. След като идва от подобен източник, прогнозата трудно може да се окачестви като празно пожелание. И все пак цяло едно поколение след началото на ембаргото фактите изглеждат недвусмислени:

Светът изглежда пристрастен и зависим от близкоизточния нефт

Защо тогава шейх Ямани прогнозира края на Петролната ера? Защото смята, че нещо фундаментално се е променило от онзи първи петролен шок, и за жалост на страни като Саудитска Арабия той е доста прав. Най-накрая технологичният напредък започва да предлага начини на икономиките, особено на тези в развития свят, да диверсифицират предлагането си на енергоизточници и да намалят търсенето си на нефт, като по този начин отслабват хватката на петрола и, разбира се, на страните, които го произвеждат.

Водородните горивни клетки и другите начини за складиране и разпространение на енергия вече не са някаква далечна мечта, а обозрима реалност. Да се премине към тези нови методи няма да е нито лесно, нито евтино особено в транспорта, но с правилната политика това може да стане възможно и икономически изгодно. За нещастие много от правителствата на богатите страни - и най-вече правителството на САЩ, които са най-големият потребител на петрол в света, не проявяват кой знае какво желание да вземат мерките, които ще ускорят деня, когато ще се сбъднат най-лошите страхове на саудитците.

Ограбване със 7 трлн. USD

Ако пристрастеността на Запада към нефта ще струва скъпо, дали наистина си струва да се прави нещо? Със сигурност. Тя налага огромни разходи сама по себе си. На първо място е политическият риск от зависимост от Организацията на страните износителки на петрол /ОПЕК/. Черното злато все още има близка до монопола хватка върху транспорта. Ако доставките спрат дори за няколко дни, икономиките също спират да функционират, както Великобритания откри, когато преди 2 г. протестиращите срещу данъците блокираха няколко петролни депа. И въпреки големите на пръв поглед инвестиции в нови нефтени находища в Русия и на други места, делът на Саудитска Арабия на световния петролен пазар всъщност ще нарасне през следващите няколко десетилетия просто защото тя има огромни залежи от евтино черно злато.

Геологията отсъжда 2/3 от доказаните световни резерви на саудитска арабия и на 4 от съседните й страни

Заради тази продължаваща концентрация на предлагането рискът от нарушение на петролните потоци ще продължи да е заплаха и може дори да нарасне.

Това насочва вниманието към втория тип разходи. Според една американска правителствена оценка през последните 3 десетилетия ОПЕК е успяла да пренасочи зашеметяващата сума от 7 трлн. USD от американските потребители към производителите, като е задържала цените на петрола над реалното им пазарно ниво. Тази оценка не съдържа всички онези субсидии за сектора на изкопаемите горива, вариращи от евтиния достъп до нефта на държавна земя до продължаващото американско военно присъствие в Близкия изток.

И последната, скрита цена на нефта е вредата, която нанася на околната среда и на здравето на хората. За разлика от електроцентралите, чийто брой позволява по-лесно да се регулират, автомобилите са навсякъде и доста по-трудни за контролиране. Транспортният сектор е основен източник на газове с парников ефект в световен мащаб.

Единственото дългосрочно решение на тези взаимносвързани проблеми е да се намали зависимостта от нефта.

Това някога изглеждаше непостижима цел, но вече не е така. Най-накрая

водородните горивни клетки се превръщат в алтернатива

и то доста жизнеспособна. Това са големи акумулатори, които работят, без да отделят вредни вещества, докато са захранвани с водород, като на свой ред могат да задвижат с енергия всичко около или в дома ви - и главно специалните водородни автомобили. Водородът е гориво, което подобно на електричеството може да се произвежда от различни източници: изкопаеми горива като въглищата и природния газ, възобновяеми енергийни източници, както и от ядрена енергия. В момента всеки голям автомобилен производител разработва собствена програма за горивни клетки, а всяка крупна петролна фирма внимателно проучва как най-добре да захрани тези нови коли със собствения си водород.Друга възможност,

биоетанолът може да стане реалност до няколко години

Много автомобили /голяма част от които в Америка/ вече работят със смес от петрол и етанол. Проблемът тук е цената. В момента етанолът трябва да бъде субсидиран. Това обаче може да се промени, когато биотехнологиите измислят нови ензими, чрез които етанолът да се произвежда ефективно от всякакъв вид растителен материал. Тогава единственото ограничение ще бъде наличността на растителен материал.

Всичко с времето си

Подобни промени обаче няма да станат за едно денонощие. Ще минат поне едно-две десетилетия, преди горивните клетки или биоетанолът да успеят да направят значим пробив в икономиката, базирана на петрола. Но те представляват първите сериозни предизвикателства пред петрола от един век насам. Ако водородът се произвежда от възобновяеми енергийни източници /или ако въглеродният двуокис, който се отделя при производството на водород от изкопаеми горива, се задържа под земята/, тогава колите и електроцентралите на бъдещето няма нито да замърсяват околната среда, нито да отделят газове с парников ефект. Тъй като биоетанолът се прави от растения, той просто "взема на заем" въглерода си от атмосферата и поради това не може да повишава глобалното затопляне. Нещо повече - тъй като водородът може да се произвежда по географски признак от всеки производител, навсякъде, никакъв картел от рода на ОПЕК или негов наследник няма да може да манипулира цената или предлагането. Не би трябвало повече никога да има войни заради енергията.

Всичко това звучи много добре. Но кой е най-добрият начин за ускоряване на нещата? За съжаление не чрез подхода, който в момента се проповядва от президента Джордж Буш и Конгреса на САЩ, които неотдавна имаха разногласия около новия енергиен закон. Американските лидери все още се интересуват най-вече от увеличаването на петролното предлагане, отколкото от намаляването на търсенето, комбинирано с по-голямо алтернативно предлагане. Най-добрият начин за намаляване на нефтеното търсене и за стимулиране на иновациите в алтернативни енергийни източници е световните енергийни пазари да получат ясен сигнал, че отсега нататък външни фактори като съображенията за сигурността и екологичните въпроси наистина ще влияят на политиката. А начинът това да стане е да се наложи постепенно нарастващ данък върху бензина.

Като се въведе малък, но постоянно увеличаващ се данък върху петрола, САЩ ще направят много повече за стимулирането на иновациите и за подобряването на енергийната сигурност, отколкото всички сондажи в Аляска взети заедно. Това обаче не бива да се превръща във въпрос на увеличаване на съвкупното данъчно облагане. Приходите от петролния данък например трябва да се използват за финансиране на съкращенията на други данъци, поне това със сигурност е начинът за представянето им пред скептичния електорат.

Ако се съди по дебата, който тече във Вашингтон, подобна политика е далечна перспектива. Но темпът, с който вече се движат иновациите, означава, че някогашните колеги на шейх Ямани от петролния картел може да проявят мъдростта да инвестират част от парите си в алтернативни източници. Един ден именно тези нови енергийни технологии ще хвърлят ОПЕК в кошчето на историята.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА