Все още не е определено кой точно у нас е „енергийно беден“

От години призоваваме да се прекрати практиката на 100-процентовите грантове по принцип, а за да бъдат извадени хората от графата на енергийно бедните. Това каза в интервю за ФАКТИ Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие. По отношение на нормите за енергийна ефективност България дори изпреварва част от Европа, защото нашата дефиниция за сгради с близки до нулево потребление, предполага 55% възобновяема енергия и това далеч не всички държави членки го прилагат по този начин.

Господин Алексиев, знаем, че най-големия разход за енергия в домакинствата, е за отопление. В същото време, обаче има и доста домакинства, които са в графата енергийна бедност. Какви мерки се предприемат, за да се намали техният дял?

Агенцията за устойчиво и енергийно развитие е експертен орган, който има определени отговорности по изпълнение на политиките, а не по тяхното измисляне.

По отношение на енергийно бедните. Съвсем наскоро беше приета наредбата, а оттам и определението за енергийно бедни, т.е. все още оценка и яснота кои точно са енергийно бедни няма. Ясно е, че има такива хора.

От години призоваваме да се прекрати практиката на 100-процентовите грантове по принцип, а за да бъдат извадени хората от графата на енергийно бедните. Практическите механизми са два и те основно минават през социални механизми, тъй като енергийната бедност е много близка до общата бедност като цяло.

Единият механизъм е да получат някаква временна подкрепа, докато се предприемат мерки и действия и да бъдат извадени от ситуацията на енергийно бедни. От друга страна да живееш в най-ефективното жилище и в най-ефективната сграда, тя никога не потребява много, но потребява нещо. Ако нямаш доходи, ще си останеш в невъзможност да си плащаш сметките.

Така че нещата са сложни, комплексни и определено най-смисленото е да бъдат подкрепени повече проекти за обновяване на сграден фонд, за въвеждане на възобновяеми източници, за закупуване на висока неефективна техника, съоръжения, което да гарантира комфорта на обитаване. Предполагам, че това ще се случи през следващите години, но поради липсата на определени ясни критерии, до момента програмите, които финансират мерки не го залагаха като приоритет.

Споменахте за енергийно ефективни сгради. Това, което примерно се строи през последните 5-6 години, то е в пъти по-енергийно ефективно спрямо това, което се е строяло през 90-те години на миналия век…

От 2024 г. ще бъде в пъти по-енергийно ефективно, защото влиза изискването всички новопостроени сгради да бъдат сгради с близко до нулево потребление на енергия.

Успяваме ли да се доближим до европейските норми и изисквания?

Като норми не само се доближаваме, ние даже някъде сме по-амбициозни, защото нашата дефиниция за сгради с близки до нулево потребление, предполага 55% възобновяема енергия и това далеч не всички държави членки го прилагат по този начин.

При старите сгради целта е да се стремим да го изпълним при обновяване, но то не винаги технически е възможно. Например, сгради, които са на малка уличка на калкан или пък са високи. Те имат много ограничено пространство и техническа възможност за разполагане на съоръжения по принцип.

Подобряването е циклично, защото технологиите се развиват. Това, което сме считали за подобряване преди 15-20 години в момента е едно, а след 15-20 години ще е налице нещо ново. Тогава вероятно технологиите ще са още по-нови и по-ефективни.

По Ваше наблюдение, къде се намира България по отношение на изпълнението на енергийните програми?

Такова сравнение е изключително трудно да се направи. Първо държавите са различни. Имат различна икономика, различен мащаб, различно население. В крайна сметка трябва да се сравняваме с държавите в ЦИЕ, които са в рамките на ЕС. Не сме на опашката, но не сме и на първите редици със сигурност, защото има държави, които по-организирано и много по-добре усвояват предоставяните от ЕС възможности. Мисля, че за никого не е тайна, че последните години изостанахме доста с въвеждането на нормативните изисквания на директивите, които бяха приети 2018 г. и сега наваксваме. Въпросът е колко бързо ще наваксваме.

Необходимо е законодателно да се реши, но го има и обратното – често пъти бизнесът е двигателят, който изпреварва норматива и той подбутва държавата да повдигне критериите на даден норматив.

Това е ключово.

Ключово е, но в България не се получава често.

Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите ТУК