Изграждането на АЕЦ "Белене" трябва да бъде преосмислено

Публикувана: 8 Юли, 2004 00:00
0 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 397
ШРИФТ ПЕЧАТ

Георги Касчиев беше председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) от 1997 г. до 2001 г. по времето на кабинета на Иван Костов. В момента е преподавател във Виенския университет и консултант по оценка на риска в енергийни проекти. В края на миналата седмица енергийният министър Милко Ковачев обяви идеята пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй" да бъдат апортирани в компанията за строежа на АЕЦ "Белене". Идеята е подкрепена от правителството. Процедурите по строителството на новата централа ще започнат до края на юли.



Как ще коментирате намерението на енергийното министерство да апортира пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй" в компанията за изграждане на АЕЦ "Белене"?
- НЕК не може да се занимава с "Белене", тъй като тя е електропреносна компания, няма подходяща структура, нито човешки ресурси. Нужна е нова компания, която да се заеме с промените в проектирането, да осигури финансиране, контрола на качеството при реализацията на проекта и подготовката на кадрите. Обединяването на АЕЦ "Белене" с пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй", които имат ангажименти по отпуснати кредити за модернизация към "Евроатом", ми се струва необмислено. Преди това би трябвало да има допълнително споразумение с "Евроатом". От пети и шести блок задължително трябва да се използват хората, които са участвали в строителството, монтажа, пуска и модернизацията им. Тази идея обаче още веднъж показва, че намерението е да се довърши старият проект на ВВЕР-1000.


Какви се преимуществата на финландския модел, на който се залага като схема за изграждане на новата централа?
- Нашият модел няма нищо общо с финландския и още веднъж потвърждава колко много неистини се сипят около АЕЦ "Белене". През 2000 г. са направени две независими проучвания, които показват, че към 2012 г. Финландия ще се нуждае от около 3000 мегавата нови мощности, от които половината ще са ядрени. Решението за изграждане на пети реактор от леководен тип е одобрено от правителството и парламента, проведени са публични дискусии, като този процес е продължил около две години. През 2003 г. е проведен открит международен търг, като предварително са формулирани около 80 условия, на които трябва да отговаря проектът. Плановете за изграждане на хранилище за погребване на отработеното ядрено гориво са осъвременени. Това е едно от основните условия, което поставя Европейската комисия, за да издаде разрешение за изграждане на блока. Избран е усъвършенствуваният европейски реактор от трето поколение с мощност 1600 мегавата.
През декември миналата година беше сключен и договорът за построяване на този блок - по схемата "под ключ". В дружеството участват външни фирми от хартиената индустрия, електроразпределителните компании, дори общината на Хелзинки, които ще осигурят кредитите. Държавни гаранции няма. Подписаният договор ще влезе в сила, ако регулиращият орган лицензира проекта. Търг и "под ключ" - това са главните условия, които могат да осигурят най-ниска цена и най-високо качество. У нас чиновниците нямат намерение да се придържат към този модел. Моето впечатление е, че ще се строи на парче, за да се дадат щедри поръчки на компании, близки до управляващите. Това е схема с висок корупционен риск и ще доведе до оскъпяване на "Белене" и ниско качество.


Как ще коментирате изложените от енергийното министерство аргументи за строителството на втора атомна централа?
- Няма убедителни аргументи, че към 2009-2010 г. страната ще има нужда от такава мощност. Прогнозите от 2002 г. на Световната банка и на германската RWE показват, че необходимост от нова голяма мощност се появява чак към 2015 г. Така нареченото нетехническо резюме за АЕЦ "Белене" на НЕК казва също, че първият блок на Белене ще е нужен към 2013-2015 г. Единственият аргумент е изследването на Обединената европейска електропреносна компания (UCTE), което показва, че към 2010 г. в региона ще има дефицит на мощности. Много е рисковано да се залага само на това проучване.
В България се изпълняват програми за рехабилитация на ТЕЦ, започна изграждане на ВЕЦ "Ценков камък", строят се мини и микро ВЕЦ и се изпълняват програми за повишаване на енергийната ефективност. При това положение за електроенергията от АЕЦ "Белене" може да няма пазар и инвестиционният риск на проекта е висок. Въпреки обявената стратегия за оттегляне на държавата от изграждането на нови мощности чиновници въвличат бюджета, формиран от парите на данъкоплатците, в този рисков проект чрез държавно гарантирани заеми и гарантирано изкупуване на електроенергията.


Възможно ли е да бъде достигната от инвеститорите обявената цена от 3-4 евроцента за киловатчас от втората ядрена централа?
- Въпросите за икономическата целесъобразност от нови ядрени централи са изяснени в изследвания, например на Масачузетския технологичен институт от 2003 г., на Кралската инженерна академия на Великобритания от 2004 г., на Агенцията по ядрена енергия към ОИСР и на МААЕ.
Тези проучвания показват, че себестойността на електроенергията за нови АЕЦ е от 4.1 до 6.4 щатски цента на киловатчас. По-ниската себестойност може да бъде достигната при следните условия: разходите не трябва да надвишат 2000 долара на инсталиран киловат, срокът за изграждане да е под 60 месеца, заемите да са с лихва, по-малка от 8% годишно. След пуска трябва да бъде осигурена минимум 85% годишна използваемост на блока.
В България поради летния спад в електропотреблението такава използваемост не е достигана досега за пети и шести блок в "Козлодуй" и няма да се постигне на новия реактор в "Белене". Ако при пуска на блока например има натрупани заеми от 1.5 млрд. долара при лихва 10%, това означава, че през първата година за лихвите трябва да се платят 150 млн. щатски долара чрез отчисления от продадената електроенергия. При устойчива работа блокът може да успее да произведе бруто 6.5 млрд. и да продаде 6 млрд. киловатчаса. Продажната цена на всеки киловатчас трябва да включва компонента от 2.5 щатски цента само за плащане на лихвите по заемите.
Разходите за изплащане на началните капиталовложения се формират в продължение поне на 30 години около 55-60% от себестойността на електроенергията на АЕЦ в света. Ако новият блок не може да произведе толкова енергия или в условията на либерализиран пазар не може да я пласира изцяло, капиталовата компонента ще се увеличи и финансовите показатели на блока ще се влошат.
За "Белене" се залагат и нереално ниски експлоатационни разходи (за ядрено гориво, резервни части, химикали, други горива, заплати, застраховки и др.) - около 1 щатски цент на киловатчас, което не е достигано никъде в света.


Как оценявате намерението да се даде 50% държавна гаранция за стойността на проекта?
- Държавните чиновници поемат ангажименти, за които впоследствие няма да носят отговорност. Тази идея едва ли ще бъде посрещната с одобрение от международните финансови институции. Голяма част от средствата ще отидат в Русия, поради което извън съмнение е, че проектът "Белене" се налага от хора, защитаващи руските икономически интереси в ядрената сфера.
Смятам, че това лоби засега успешно заблуждава правителството и налага интересите си. Тежестите от реализацията на проекта "Белене" ще плащат основно битовите потребители. Много подозрително е и бързането за одобряване и налагане на проекта. Може би се бърза поради предстоящите през 2005 г. избори. Подходът към проекта "Белене" трябва да бъде основно преразгледан и преосмислен.


Площадката на "Белене" подходяща ли е за изграждането на нова АЕЦ, защото от години по този въпрос се води дискусия сред енергийните експерти?
- Световната практика отдавна е отрекла строителството на единичен блок на нова площадка и сега във Финландия, САЩ, Япония и Франция се разглеждат планове за строеж само на съществуващи площадки. Моето мнение, е че изграждането на нов блок в "Козлодуй" ще бъде най-евтино. Там има цялата инфраструктура, необходима за работата на един ядрен енергоблок: електропроводи и разпределителни устройства, химически цех, лаборатории, специални корпуси, учебно-тренировъчен център, цех за преработка на радиоактивните отпадъци, хранилища за съхранение на отработеното гориво и др. Тази инфраструктура не съществува в Белене и за изграждането й трябва да се вложат повече от 500 млн. щатски долара. Това е значително повече, отколкото вложените до момента в Белене средства.
Преди пуска на блока в Белене ще трябва да се формира финансова гаранция от 96 млн. лв. за покриване на щети от ядрена авария, които не са необходими, ако блокът е в Козлодуй. Строителните конструкции и доставеното оборудване в Белене могат да се използват само за стария проект на ВВЕР-1000 и не позволяват да се осигури единна система на качеството. През 2000 г. МААЕ ни посъветва да продадем доставеното вече оборудване и да се започне начисто.


Как ще отговорите на привържениците на строежа на площадката в "Белене", че струпването на много ядрени мощности на едно място е опасно?
- Това е силен аргумент, но и сега в "Козлодуй" има много мощности. Атомната централа винаги ще представлява опасност за енергосистемата при аварийно изключване. Опасността от терористични заплахи се отчита, затова и площадката в "Козлодуй" е добре защитена. Защитата на две площадки ще е много по-скъпа. В света се водят дискусии, че новите мощности трябва да бъдат разпръснати и с по-малка единична мощност. Това обаче неминуемо ще доведе до увеличаване на себестойността им.


Ще има ли проблем за лицензирането на площадката?
- Големи проблеми ще създаде установяването на реалното състояние на изградените строителни конструкции и монтираните кабели, тръбопроводи и други. При всички случаи ще се наложи значително препроектиране за осъвременяване на блока, някои системи вече не се произвеждат. Регулиращият орган трябва да издаде редица разрешения и да лицензира всяко изменение.
Може да се получат и някои неприятни изненади - например, когато бях председател на КИАЕМЦ, НЕК подаде искане за лицензиране на площадката в Белене, а не можа да докаже собствеността си върху нея. Надявам се сега някой да е проверил този въпрос. В Германия има случай, в който заради спорна собственост на част от площадката, построен блок не е използван.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Мартин Димитров
Лидерът на СДС Мартин Димитров коментира международното споразумение АСТА за борба с фалшифицирането в интернет, предизвикало силен обществен отпор
Интернет-следенето е най-голяма мечта на Цветан Цветанов и Румен Петков. Те винаги са го мечтали, само че някой друг го е написал."

Още бисери