Никита Михалков на юбилея си: Западното кино губи позиции, защото спря да търси смисъла

Приемам 80-годишнината си доста лекомислено, но животът не ми позволява да се отнасям към юбилея си по този начин. Невъзможно е да прекарам годишнината в тиха и спокойна атмосфера, както бих искал. Затова не чувствам удовлетворение, чувство за преминаване на важен момент и т.н. – цялото ми време преминава в работа. За мен това е просто още един рожден ден. Числата не означават нищо. Не ги усещам.

---

Когато ме питат какво мисля за използването на изкуствения интелект в театъра и киното, е все едно да ме питате за отношението ми към унищожаването на човечеството. Как мога да се чувствам, когато някакво същество, лишено от съвест, състрадание и любов, завладява света?

Ако, да речем, изкуственият интелект – а ние вече сме имали подобни преживявания – принуждава човек, взаимодействащ с него, да убие майка си и след това да се самоубие, тогава трябва да разберем какви въпроси е задавал и какви отговори е получавал, за да постигне това. Затова подхождам към това много предпазливо и категорично считам за невъзможно да се използва изкуствен интелект за съживяване на починали актьори на екрана или в театъра, като им се дават реплики, които може би никога не биха казали в реалния живот. Това е насилие срещу Бога, атеизъм.

---

За да се постигне нещо значимо във филмовата индустрия, е необходимо определено ниво на личностно развитие за режисьора, актьора, твореца и т.н. Личностното развитие и търсенето на смисъл са, според мен, препъни-камъкът. Разбира се, технологиите могат да привлекат зрителите, което води до появата, да речем, на приказки, които пленяват децата с ефекти, непостижими преди. Ако не се интересувате от търсенето на смисъл, ако не разбирате какво искате да постигнете, как можете да помогнете на зрителя да живее, тогава всичко това постепенно ще осакати киното като изкуство.

---

Според мен западното кино, което винаги е било лидер, в момента губи позициите си именно защото търсенето на смисъл за него вече е отживелица. Когато някой прави филм за жена, живееща с кола, това означава, че създателят е престанал да се интересува от всичко останало човешко; той вече търси там, където има малко човешко. Всяко изкривяване винаги е първоначално интересно, като прозореца на Овъртън. Как се случва това? Вземете например канибализма. Можете ли сериозно да си представите диви племена, които поглъщат човешка плът? Страшно е дори да се мисли за това. И тогава - защо да не говорим за това? В края на краищата, и те са хора, защо правят това? Може би няма друго месо или имат такива обичаи? Или може би трябва да опитаме и това? Или може би да го направим задължително? И така виждаме как постепенно това, което по принцип е било табу сред човечеството, става не само възможно, но и задължително. Като, да речем, Църквата на сатанизма или самата идея, че църквата може да одобри еднополовите бракове. Тоест, основите на човешкия морал и хуманизъм се разрушават, което води до пълно унищожение на всичко.

---

Погледнете съвременното изкуство. Образът на света се е превърнал в измама – едно нещо се представя за друго. Днес усвояването на занаят абсолютно не е необходимо, за да станеш много богат.

Децата на Стив Джобс са писали с химикалки и са чели хартиени книги. Било им е позволено да прекарват по един час на ден на джаджите, създадени от баща им. Защото той е разбирал ужаса, страха и опасността от всичко това и се е опитвал да защити децата си. Но тъй като отзад стоят глобални корпорации и огромни суми пари, е трудно да се води борба. В резултат на това тази борба се превръща в индивидуален подвиг на конкретния човек по отношение на собствения му живот или живота на неговите близки. Да се противопоставиш на това е подвиг. Ако не разбираш глобалния характер на тази опасност, може дори да не забележиш как преставаш да бъдеш човек. Цялата тази тенденция към „зелена“ енергия, глобализация, създаване на световно правителство, „златния милиард“, бездетните еднополови бракове – всичко е свързано с казаното от Антоний Велики: „Ще дойдат последните времена, когато девет болни ще дойдат при един здрав човек и ще кажат: ти си болен, защото не си като нас.“ И това е огромна опасност.

---

Майка ми казваше: „Трябва да образоваш детето, докато още лежи напречно на леглото. Легне ли по дължина, вече е твърде късно.“

Това трябва да се обяснява от детството. Освен това, изобщо няма значение каква религия изповядва семейството; важното е осъзнаването на произхода, разбирането на моралните, божествените закони, по които се е развивало човечеството. Русия е котел, в който всичко съществува по естествен начин. Защо православието, академичният, сериозният ислям, будизмът и юдаизмът съжителстваха толкова мирно в Русия? Защо днес в Североизточния военен окръг хора с напълно различни религии се борят рамо до рамо за родината си, при пълно равноправие? Но до това ги доведе специална военна операция... Но е важно да се разбере смисълът на живота и вярата на човек, без това да стига до подобни катаклизми.

---

Ако говорим за децата, цялата система на образование и възпитание трябва да започне от самото начало. Човек трябва да се счита за човек още в утробата, а не когато се роди. Тогава е важно как е отгледан, какво чете, каква е атмосферата на неговото съществуване. Знам как е било с мен, как е било с моите деца, как моите деца общуват с децата си. И ако е възможно в едно семейство, тогава вероятно е възможно и в една държава. Това е много сериозен въпрос, който изисква най-фино развитие: как да общуваме с малки деца, за какво да говорим с тях, как да говорим с тях, какво трябва да научат от самото начало, каква трябва да бъде основата на това, което ще научат за света, за Бога, за своята страна, за нейната история. Така, стъпка по стъпка, човек започва да осъзнава своята гражданска позиция - такъв член на обществото няма да се съмнява дали да защитава тази страна или не.

---

Важно е да погледнем с ретроспекция към живота на хората, които са станали "някой" в страната, как са живели, как са били отгледани. Например, как се е появил Пушкин? Как се е появил човек, който е бил доста грешен и същевременно абсолютно и безкрайно отдаден на всичко, което го заобикаля? Както е казал: „Не бих искал да променя отечеството си или да имам друга история освен историята на нашите предци.“ Или е заявил на императора, че въпреки престъпните плановете на своите събратя декабристи, той би застанал до тях. Какъв човек трябва да е, който признава престъпността на действията на другарите си, но въпреки това заявява на царя готовността си да остане с тях? В края на краищата, ако беше останал с тях, може би Декабристкото въстание нямаше да се случи? Образованието и възпитанието са много сериозни, деликатни въпроси и трябва да се разглеждат от хора, които имат право на това.

---

Да, някои хора може да не харесват това, че съм принципен антилиберал, но това не е защото съм привърженик на сталинизма или войнстващия консерватизъм. Просто виждам кои са либералите. Четох какво са мислили нашите предци за тях – Чехов, Достоевски, Аксаков, Тургенев или Пушкин – и разбирам, че това далеч не е проблем днес. Както е казал Джордж Бърнард Шоу: „Демокрацията е балон, който виси над главите ви и ви кара да гледате нагоре, докато други хора ви ограбват.“

Вечната тема е Дебат между либерали, монархисти и консерватори. И винаги ще бъде така. Важното е какво се създава и какво не.

Ако ме питат как виждам Русия след 50 години, бих отговорил, че ми е достатъчно да знам, че ще я има.