Как Лазар Йовчев от Калофер се превърна в Екзарх Йосиф

На 24 април 1877 г. Светият синод в Цариград избира Ловчанския митрополит Йосиф за Екзарх на Българската православна църква.

Екзарх Йосиф I остава в историята като един от най-великите духовни и национални лидери. Неговата мисия продължава цели 38 години, през които той успява да запази единството на българския народ и да укрепи църковното и просветното дело в Македония и Одринска Тракия след Берлинския конгрес.

Роден е на 5 май 1840 г. в будното подбалканско градче Калофер, със светското име Лазар Йовчев. Той е сред най-образованите българи за своето време. Неговият живот е белязан от ранни изпитания и изключителен интелектуален възход.

Едва 5-годишен Лазар остава пълен сирак, след като родителите му умират от тиф.

Отгледан е от най-голямата си сестра Рада и нейния съпруг Петър Неделчев, които му осигуряват топла семейна среда въпреки липсата на родители.

Пътят му на просвещение започва във взаимното и после в класното училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), където за кратко е и помощник-учител.

Учи в гръцкото училище в Куручешме (Великата народна школа).

Завършва като първенец на випуска Френския колеж в Бебек (1862–1864), където овладява френски език на високо ниво.

Със стипендия от калоферски търговци и Цариградската българска община, той заминава за парижката Сорбона.

През 1866 г. завършва Литературно-философския факултет на Сорбоната, четири години по-късно и Правния факултет на същия университет.

Това солидно юридическо и хуманитарно образование по-късно му помага да се превърне в „дипломата в расо“, който умело лавира между Високата порта и Великите сили в защита на българския интерес.

Йосиф I остава в Цариград (Истанбул) след 1878 г., за да защитава религиозните и образователните права на българите, останали под османска власт в Македония и Одринска Тракия. Благодарение на неговата тактичност и дипломация са издействани берати за български владици в тези земи.

Той е вдъхновител на широка мрежа от български училища и читалища. Под негово ръководство се развива българското образование в Македония и Тракия, което поддържа националния дух жив.

Оставя почти цялото си състояние за народни нужди, включително за стипендии на ученици и студенти.

След поражението в Междусъюзническата война (1913 г.), екзархът е принуден да напусне Цариград и да се установи в София. Той приема тежко националната катастрофа, вярвайки, че голяма част от неговото жизнено дело е съсипана.

Екзарх Йосиф I умира на 20 юни 1915 г. в София след тежко боледуване на 75-годишна възраст.
Погребение: Погребан е в южната галерия на катедралния храм „Света Неделя“ в София.