27 април 1810 г.: Лудвиг ван Бетовен завършва пиесата „Fur Elise"

На 27 април 1810 г. Лудвиг ван Бетовен завършва своята прочута багатела в ла минор, известна като „На Елиза“ (Für Elise).

Любопитен факт е, че произведението всъщност не е публикувано приживе на композитора. То е открито едва през 1867 г. (40 години след смъртта му) от изследователя Лудвиг Нол.

Съществува теория, че оригиналното заглавие всъщност е било „На Тереза“, посветено на Тереза Малфати, но поради нечетливия почерк на Бетовен е разчетено погрешно като „Елиза“.

Произведението, познато като Багатела № 25 в ла минор (WoO 59), е обгърнато в мистерия, тъй като оригиналният ръкопис е изгубен малко след откриването му.

Бетовен завършва черновата, когато е на 39 години. Багатела (от френски: „дреболия“) дава името на кратките, непретенциозни пиеси, които Бетовен често е пишел като малки музикални подаръци или

През 1810 г. композиторът все още чува някои звуци, но слухът му прогресивно отслабва. По това време той е силно влюбен в своята ученичка Тереза Малфати и дори ѝ предлага брак, но тя му отказва.

Произведението остава в неизвестност 40 години след смъртта на Бетовен.

През 1865 г. изследователят Лудвиг Нол открива ръкописа в частен дом в Мюнхен, притежание на Бабета Бредъл (която го е получила от наследството на Тереза Малфати).

Нол публикува пиесата през 1867 г. в своята книга „Нови писма на Бетовен“. Според него на ръкописа е пишело: „На Елиза на 27 април за спомен от Л. в. Бтвн“.

Тъй като оригиналът е изчезнал, историците спорят коя е истинската адресатка.

Имало още две възможности - Елизабет Рьокел, германска сопрано певица, близка приятелка на композитора, чието галено име е било Елиза. Другата е Елиза Баренсфелд - дете чудо и ученичка на приятел на Бетовен, на която той може би е посветил пиесата като жест на внимание.

Години след първата чернова, Бетовен се връща към пиесата и прави промени в акомпанимента, но тази версия остава по-малко известна от оригинала на Нол.

Пиесата следва формата на рондо (A-B-A-C-A). Основната тема е лесна за свирене, което допринася за огромната ѝ популярност сред начинаещите пианисти.