"Люси" или жената с големия мозък

Жената е красиво същество. Е, поне част от жените. Мнозина смятат, че природата е надарила мъжете с по-висок умствен потенциал, за да ги компенсира за изключителната естетическа красота, с която е надарила жените. Разбира се, за голяма част от женското население в днешно време големите гърди се очертават като по-важен елемент от умствения потенциал, но в това няма лошо, поне според гологлавите младежи в нощните клубове, привличащи клиентела с ориенталски ритми.

Люк Бесон обаче революционализира човешката природа, като прави филм за жена с големи гърди и още по-голям мозък. Това е революционно и за самия господин Бесон, който винаги е предпочитал актриси с физически качества. Да не забравяме, че той е човекът, който избра Мила Йовович за ролята на Жана д’Арк.

Сега той е заложил на госпожица Скарлет Йохансон, която минава за холивудска суперзвезда и която, между другото, се радва и на прилично изпълнено бюстие. В новия филм на господин Бесон тя играе тъпа студентка, която изведнъж се превръща в свръхинтелигентна наркоманка.

„Люси“ трябва да е голямото завръщане на Люк Бесон към неговите корени. Тоест, филм със силен водещ женски образ, който рита мъжки задници и постепенно се превръща в машина за убиване. Естествено, в „Люси“ има заложена и философска идея, възпяваща  смисъла на съществуването и мисловния потенциал на човека. Естествено, тази идея не се е получила по най-добрия начин, но на кой му пука... Важното е, че има достатъчно много пуканица и кръв.

И все пак няма как да отрека, че в „Люси“ има някои доста оригинално замислени сюжетни нишки. Разбира се, Бесон здраво е копирал елементи от „Високо напрежение“ и „Матрицата“, но във филма му всичко е направено по един доста натуралистичен начин. В същината си „Люси“ е филм за супергерой, който обаче не е точно супергероят, с който сме свикнали.

Вероятно вече всички знаят, че лентата разказва за жена, която достига до 100% от капацитета на мозъка си. Има обаче и някои чисто сюжетно интересни неща. Всъщност Люси не придобива своята суперсила от любов към човечеството или поради желание за борба с престъпността, а просто защото е разгонена и твърде тъпа. Тя попада в ръцете на китайски картел, които й зашива пакет с ултра модерен наркотик в стомаха, за да я превърне в „муле”, пренасящо дрога зад граница. Естествено, преди това лекичко я понатупват, понаритват и пробват да се възползват от природните й дадености. Съответно, пакетът се разсипва в стомаха на мацката и от тъпа студентка тя става машина за убиване със супервисок коефициент на интелигентност.

Поне според мен сюжетът има доста слабости, но си има и силни елементи. Бесон е специалист в това да дарява женските ръце с големи патлаци (имам предвид оръжия) и да ги изпраща на бойното поле, като в същото време кара притежателките им да преминат през вътрешен катарзис. С други думи, този екшън е изпипан в естетиката на френския режисьор, която не е от най-емблематичните, но в крайна сметка, чисто като екшън, успява да достави доста забавление на зрителите. Във филма се преплитат фантастичната вселена и натуралистичната реалност. Всъщност има доста интересни идеи относно умствения капацитет на човека. В крайна сметка се развива идеята, че в момента, в който човек достигне своя максимален мозъчен капацитет, той губи човешкото в себе си, просто защото всеобхватното знание заличава нуждата от емоции в неговото тяло.  Така и Люси от тъпа, но за сметка на това емоционална мацка, бореща се със своите развихрили се хормони, се превръща в роботизиран убиец, който има почти космическа сила.

Всъщност лентата е еманация за фантазията на всяка една феминистка. Яка руса кака, която не се поддава на мъжките сексуални щения, а мачка азиатски мафиоти, без дори да се напрегне, защото мозъкът й е толкова як, че самата тя има контрол над материята и околната среда. Тоест Люси хем е секси, хем е силна, хем е умна... Какво повече може да иска човек?

Чисто режисьорски Бесон е свършил работата, която върши във всеки свой проект. Тоест, бързо преминаване от сцена в сцена, натуралистично представено насилие и, разбира се, луда гоненица с коли по улиците на Париж. Интересното е, че това е холивудска продукция, а действието се развива в Китай и Париж. Просто Бесон отдавна си има някакво влечение към Азия, а ако във филмите си не покаже поне една сцена в Париж, се чувства като наркоман, който е погълнал фалшиви амфети.

Все пак няма как да се отрече това, че Бесон умее да снима екшъни. Истината е, че той не е имал основополагащ филм от години, но пък така се специализира в производството на продукти, свързани с холивудския комерсиализъм, че е и от Космоса се вижда: Човекът знае как да изкарва кинти. В „Люси“ няма нищо свръхоригинално или невиждано, като вероятно някой по-изтънчен критик би го определил като боклук, но за мен всичко е направено достатъчно пипнато, за да държи вниманието на публиката.

Естествено в днешно време няма как да се направи екшън без компютърни ефекти и затова Бесон е измислил цяла линия в сюжета, само за да може да набута малко компютърна анимация във филма, макар и тя да не стои много на място. Иначе са използвани някои класически френски приоми, като редуващите се документални кадри на чифтосващи се животни, които да засилят въздействието на лентата. Не мога да отрека, че тази френска мания винаги е била леко досадна, но явно Бесон толкова много е искал да вкара психологическа и философска линия в своя филм, че в разбъркания му мозък е настанала истинска анархия. Общо-взето, на едно място е наблъскал всичко използвано в азиатското, европейското и холивудското кино, за което може да се сети, надявайки се, че критиците най-сетне ще обявят поне един негов проект за шедьовър. Докарал го е дотам, че да си измисля алтернативна наука, с която да обясни философския смисъл на вселената.

Е, „Люси“ определено не е шедьовър, но пък определено е  екшън, който ще ви задържи вниманието, без да ви кара да се чувствате като олигофрени, докато го гледате. А това все пак си е нещо сериозно. Това е класическа екшън лента, чийто пик е едно много добро автомобилно преследване по парижките улици, което е като подобрена версия на някоя сцена от „Такси“. Е, друго си е да разполагаш с холивудски бюджет. Философската линия, която тече на фона на изстрелите и гилзите във филма е интересна и определено те кара да се замислиш, но сякаш не е достатъчно добре или логично развита. Явно е сложена с идеята филмът да има повече тежест, каквато всъщност не му е толкова необходима.

Звездата в цялото това шоу е Скарлет Йохансон. О кей, готина мацка е, ама аз така и не успях да я възприема като въплъщение на женската хубост, пък камо ли за двукратен носител на приза „Най-секси жива жена”. Това обаче няма значение. Йохансон явно се наигра на скромни бюджетни артистични филми и се зае да изкарва пари с яки екшъни.  Честно казано, никога не съм смятал, че тя е добра екшън актриса. Нейната специалност е в това да пресъздава женската емоционалност в различни абсурдни житейски ситуации, като това да е яка кака с патлак, просто не е за нея.

В „Отмъстителите“ Йохансон пресъздаде Черната вдовица, която принципно трябва да е нахакана и парадираща със сексуалността си мадама. И, между другото, може да ти счупи и врата. Американката обаче очевидно се чувства неудобно в тази роля, като представя Наташа Романов като роботизирана убийца, която живее, за да пречука някого. С Люси нещата са същите. В сцените, в които й се налага да пресъздава емоции Скарлет се справя, но когато премине на екшън ниво, просто е някак дървена. През цялото време гледа като зомбирана и се чуди какво аджеба да прави. Поне според мен тя определено е по-добра актриса от една Аджелина Джоли, но Джоли сякаш знае как да използва чара и присъствието си, за да пресъздава екшън образи, докато на Йохансон и се отдават по-емоционално изразените образи. В един екшън филм се изисква да работиш по-скоро с чар и подмятания, отколкото с някаква вътрешна отдаденост.

Всъщност превъплъщението на Йохансон е задоволително, но само толкова. Просто в екшъните тя определено не се чувства в свои води. Скарлет си е актриса за мелодрами или тежки драми, като екшъните явно й доставят ненадминато удоволствие в мига, в който си види новите финансови нива в банковата сметка.

Другата звезда в лентата е Морган Фрийман, който играе ролята, която играе през последните 10 години. Той е учен, който говори нещо на банда студенти. Ясно е, че напоследък го наемат основно заради гласа му, който явно всеки  режисьор иска да има като фон на своя филм. Няма какво повече да кажем за тази му роля. Лентата е имала нужда от по-тежка звезда и Фрийман е бил свободен. Ролята му не е нито слаба, нито силна. Просто ролята, която Фрийман прави най-редовно и която си му осигурява добри надбавки към пенсията.

„Люси“ не е  3D филм и това е добре, защото няма нужда да е такъв. Да, Бесон е заложил малко компютърна анимация, в която има потенциал, може би обмисляйки да заложи малко материал за 3D. В крайна сметка се е въздържал, което се отразява добре на филма. Всъщност на 3D тази лента би била по-скоро дразнеща, докато излъчвана в класически формат си е достатъчно атрактивна. Екшън сцените представляват някакъв микс между сцени от „Такси“, „,Матрицата“ и някой извратен екшън на Куентин Тарантин. Не мога да кажа, че са аранжирани по най-добрия начин, но са достатъчно атрактивни, за да ви държат пред екрана.

Все пак ще кажа, че „Люси“ е филм, който си заслужава. Определено не е шедьовър, но има какво интересно да ви покаже. Честно казано, след като излязох от кино салона се почувствах доволен, че съм го гледал. Това е една продукция, в която има много действие и интересни философски съждения за човешкия разум, които са недоизпипани, но които придават някаква завършеност на лентата. В крайна сметка това си е екшън, който може да претендира да е мащабен епос за човешката еволюция, но поне според мен си е началото на един нов франчайз. И като се имат предвид доста приличните му финансови резултати в първия уикенд на излъчване зад океана, вероятно ще гледаме още доста негови продължения.