Александър Петров на 73: Поетът зад едни от най-обичаните български песни

Поетът и текстописец Александър Петров, чиито стихове са се превърнали в част от историята на българската поп и рок музика, празнува 73-ия си рожден ден днес, 23 септември. „Нашият град“, „Богатство“, „Любовта, без която не можем“, „Оставаме“, „В друго време, в друг свят“ – зад тези и десетки други песни, останали в паметта на няколко поколения, стои неговото перо.

Роден през 1953 г. в София, Александър Петров завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С времето се утвърждава като един от най-разпознаваемите автори на текстове в българската популярна музика – човекът, който успява да превърне стихотворението в песен, без то да изгуби литературната си стойност. БНР посочва, че през дългата си кариера той е написал около 1000 текста.

Началото идва с „Нашият град“ по музика на Борис Карадимчев. Любопитното е, че стихотворението съществува преди музиката. Самият Александър Петров разказва пред БНР, че именно записът на песента в Първо студио на радиото му дава увереност, че писането може да се превърне в негова професия. Следва „Богатство“, а успехът на двете песни го убеждава в нещо, което впоследствие се превръща в основен принцип на творчеството му – песента трябва да разказва история, която може да достигне до всеки човек.

Поезията на българския рок

Особено важна е връзката на Александър Петров с „Тангра“. Негови са стиховете на някои от най-емблематичните композиции на групата – „Нашият град“, „Богатство“, „Бъди какъвто си“, „Любовта, без която не можем“, „Оловният войник“, „Жулиета“ и „Циркът“.

Но творческата му биография далеч не се изчерпва с една група. Негови текстове изпълняват „Сигнал“, Б.Т.Р., D2, „Фактор“, „Щурците“, Стенли, Вили Кавалджиев, Лили Иванова, Нели Рангелова, Георги Христов, Миро, Тони Димитрова, Братя Аргирови и редица други известни български музиканти.

Сред песните по негови стихове е и „Оставаме“ от филма „Оркестър без име“ – композиция, която отдавна е надхвърлила рамките на филмовия саундтрак и се е превърнала в една от разпознаваемите песни на българското кино.

Именно това прави мястото на Александър Петров особено в българската култура. Текстовете му често са самостоятелни стихотворения, но в съчетание с музиката започват втори живот. В тях присъстват градът, приятелството, любовта, самотата, свободата, младостта и разочарованието – теми, които позволяват на песните да преживеят времето, в което са създадени.

Самият Петров определя вдъхновението далеч от романтичната представа за внезапно озарение. В интервю за БТА той го описва като любопитство към хората, събитията и живота.

Когато текстовете се превръщат в портрет на поколение

Значението на неговото творчество проличава особено ясно в проекта „Рок поезия – Александър Петров“, който събира на една сцена музиканти, изпълнявали негови стихове през различни периоди. На концерта в Зала 1 на НДК през 2023 г. прозвучават 22 песни с негови текстове в изпълнение на „Тангра“, „Сигнал“, „Фактор“, Б.Т.Р., Кирил Маричков и други музиканти.

Тогава поетът сравнява песните с „художествени фотографии на времето“ – своеобразни снимки на мечтите, надеждите, разделите, приятелствата и самотата на неговото поколение.

Признанието към Александър Петров идва не само от публиката. През 2023 г. той получава специалната награда „БГ Вдъхновение“ на името на Ана Мария Тонкова, а същата година е отличен и от „БНР Топ 20“ за открояващи се постижения и ярко присъствие в българския музикален живот.

Петров е и автор на стихосбирката „Бъди какъвто си“, в която събира стихотворения, голяма част от които са написани преди да се превърнат в песни. Така книгата показва другото лице на познатите хитове – думите без мелодията, като самостоятелна поезия.

Десетилетия след първите му песни творчеството на Александър Петров продължава да звучи по радиото, на концертните сцени и във филмите. Малцина текстописци могат да се похвалят с толкова много стихове, които публиката знае наизуст, понякога без дори да се замисля кой ги е написал.

На 73 години Александър Петров остава едно от „златните пера“ на българската рок и поп музика – поетът, чиито думи се превърнаха в саундтрак на няколко поколения.