Дон Маклейн на 81: човекът зад вечната „American Pie“

Когато Дон Маклейн навършва 13 години, новината за самолетната катастрофа, отнела живота на Бъди Холи, стига до него като до всеки друг тийнейджър в Ню Рошел. Години по-късно този спомен ще се превърне в „American Pie“ – песен, която започва с „много отдавна“, продължава повече от осем минути и завършва с усещането, че една епоха е приключила.

Маклейн е роден на 2 октомври 1945 г. в Ню Рошел, щата Ню Йорк. Днес той навършва 81 години. Още на петгодишна възраст проявява интерес към музиката, а астмата, заради която често отсъства от училище, му оставя повече време за радиото и плочите у дома. Като тийнейджър купува първата си китара и постепенно се насочва към фолка – музика, в която гласът и текстът са също толкова важни, колкото мелодията.

От Пийт Сийгър до първия албум

Преди да стане световноизвестен, Маклейн пее в малки клубове и работи с Пийт Сийгър по кампанията за почистване на река Хъдсън. Първият му албум „Tapestry“ излиза през 1970 г., но истинският пробив идва с втория – „American Pie“ от 1971 г.

Заглавната песен е записана през май 1971 г. и излиза като дълъг сингъл, разделен между двете страни на плочата. В Съединените щати тя прекарва четири седмици на първо място, а албумът остава начело на класацията седем седмици. Във Великобритания сингълът достига второ място, а албумът се задържа на върха седем седмици.

Маклейн многократно е отхвърлял идеята, че песента е просто загадка с еднозначен ключ. В интервю за Библиотеката на Конгреса той казва: „Исках да напиша песен за Америка, но и за живота си“. По думите му първата част се появява внезапно, а след това текстът постепенно се разгръща като разказ за музиката, политиката и личното съзряване.

„Vincent“ и песните, които продължават

В същия албум е и „Vincent“, позната с началото „Звездна, звездна нощ“. Песента е вдъхновена от картината „Звездна нощ“ на Винсент ван Гог и показва другата страна на Маклейн – по-тиха, съзерцателна и насочена към самотата на художника. Тя достига 12-о място в Съединените щати и първо място във Великобритания.

Маклейн оставя след себе си и „And I Love Her So“, „Castles in the Air“, „The Grave“ и „Empty Chairs“. Последната песен има особен живот извън неговата дискография – тя вдъхновява „Killing Me Softly with His Song“, превърната по-късно в световен хит от Роберта Флак и „Fugees“.

„American Pie“ е включена в Залата на славата на „Грами“ през 2002 г., а през 2017 г. попада и в Националния регистър на звукозаписите на Библиотеката на Конгреса. Маклейн е приет в Залата на славата на авторите на песни през 2004 г., а през 2021 г. получава звезда на Алеята на славата в Холивуд.

През 2000 г. Мадона записва собствена версия на „American Pie“, която оглавява британската класация. Маклейн обаче остава неин най-разпознаваем глас – човекът, който превърна смъртта на един идол, спомена за Америка и тревогата от промяната в песен, разпознаваема още с първите акорди.

Източници: songhall.org, lcweb2.loc.gov, walkoffame.com