Иван Богоров – човекът, който даде глас на българския печат

Когато през 1846 г. в Лайпциг излиза първият брой на „Български орел“, българите все още нямат своя държава, но вече имат нужда от свой глас. Този глас е Иван Богоров – книжовник, журналист, издател, езиковед, учител и по-късно лекар.

Роден в Карлово около 1818–1820 г., Богоров получава образование в Цариград и Одеса. В Лайпциг изучава химия, а по-късно следва медицина в Париж. Любознателността му обаче никога не остава затворена в една професия. Той се занимава с журналистика, география, стопанство, преводи и езикознание – области, които през Възраждането са пряко свързани с изграждането на модерна национална култура.

Първият български вестник

„Български орел“ започва да излиза на 20 април 1846 г. в Лайпциг. Запазени са три броя, като вторият носи заглавието „Български народоизвестник“. В програмата си Богоров обещава изданието да съобщава граждански известия, да представя географски описания на българските земи и да публикува литературни и стопански материали.

„Ако се запишат повече абонати, вестникът ще излиза и три пъти в месеца.“

Тиражът и животът на изданието са кратки, но значението му е трайно. „Български орел“ поставя началото на българската журналистика, а самият Богоров продължава делото си в Цариград. През 1848 г. започва да издава „Цариградски вестник“, който просъществува до 1862 г. Първоначално вестникът се печата в чужди печатници, а по-късно Богоров осигурява собствена печатница и граждански шрифт. БТА определя изданието като първия същински български вестник, просъществувал дълго време.

Езикът като народно дело

През 1844 г. в Букурещ Богоров издава „Първичка българска граматика“. Тя е написана с опит граматичните понятия да бъдат обяснени на говорим, разбираем език. За него книжовността не трябва да стои далеч от народа, а да му помага да чете, учи и участва в обществения живот.

Тази идея преминава през цялото му творчество. Богоров съставя френско-български и българо-френски речници, издадени през 1869 и 1871 г., работи върху български речници, пише учебни и стопански текстове и събира народни песни и пословици. Част от предложените от него думи не остават в езика, но други – като „бележка“, „чакалня“, „часовник“, „пратеник“ и „дейност“ – днес звучат напълно естествено.

От пътеписа до селския лекар

През 1862 г. в Пловдив Богоров създава „Журнал за наука, занаят и търговия“ – едно от първите български издания, посветени на икономическия живот. Шест години по-късно публикува „Няколко дена разходка по българските места“, определяна като първия сериозен български пътепис. В „Селският лекар“ защитава медицинските знания и се противопоставя на самозваните лечители.

Иван Богоров умира през 1892 г. в София. В справочниците се срещат две дати за смъртта му – 20 октомври и 1 ноември. Независимо от календарното разминаване, мястото му в българската културна история остава ясно: той е сред хората, които превърнаха печатното слово, училището и езика в инструменти на националното пробуждане.

Името му продължава да се свързва с грижата за българския език. От 2017 г. Националната награда за чистота на българския език „Д-р Иван Богоров“ отличава автори с принос към книжовната реч.

Източници: bta.bg, old-news.bnr.bg