Правописът ни все още е аналогов и не е осведомен за съществуването на интернет. В онлайн пространството, в което може да се намери всякаква информация, продължава да няма официален правописен речник. Тези, които излизат при проверка в търсачките, са анонимни, не е ясно кой стои зад тях, каква база данни ползват и кога за последен път тя е била осъвременявана.
Това предупреждение отправят в навечерието на Деня на народните будители, 1 ноември, създателката на платформата за грамотност „Как се пише?“ д-р Павлина Върбанова и учителката по български език Доротея Николова, с която провеждат класацията „Думи на годината“.
Липсата на официален достоверен източник именно в интернет, където използваме писмената реч най-активно, повишава неграмотността и подкопава още повече уважението към родното слово, убедени са те. Оказва се, че почти няма на какво да разчитаме, за да спазваме нормите, които Институтът по български език (ИБЕ) при БАН определя.
„Ако днешният българин иска да направи справка за правописа на дадена дума, къде може да провери и да е сигурен, че се пише точно така? Единствено в хартиеното издание на Официалния правописен речник на българския език“, пояснява д-р Върбанова. Последното му издание е отпреди повече от 10 години и вече се налага осъвременяването му. Малко хора знаят, че Речникът на българския език, който е достъпен онлайн на страницата на Института за български език при БАН, е тълковен и не е надежден за правописни справки.
Нивото на общата грамотност на нацията има две страни – пишещият/говорещият човек, който би трябвало да се стреми към повишаване на езиковата си култура, и източниците, от които може да черпи знания за правилата, допълват филолозите. Те отбелязват, че често се подиграваме на допускащите елементарни правописни грешки, но е важен и въпросът критични ли сме в същата степен към източниците, от които се информираме за актуалните правила в книжовния език.
„Има дефицит на авторитет, който да стои зад българския книжовен език. Във време, в което все повече губим ориентири и усещане за твърда основа под краката си, това е критично важно за нашата идентичност и интелектуалното ни състояние“, убедена е Доротея Николова. По думите ѝ е важно ярки личности от институциите, регулиращи българския книжовен език, да информират хората за актуалните норми. Съществен е и въпросът за популяризирането на всичко, свързано с езиковите норми и грамотността, като не трябва да се пропуска и ролята на медиите.
За последните 11 години платформата „Как се пише?“ е един от най-надеждните източници за езиковата ни култура. Тя запълва огромна празнина и въпреки широката ѝ и непрекъснато актуализираща се палитра от информация за правописните, пунктуационните и граматичните норми, Официалният правописен речник на българския език е незаменим.
В началото на 2022 г. стана ясно, че ИБЕ започва разработването на онлайн платформа по поръчка на МОН на стойност 378 800 лв., за да се качи неговото дигитализирано и осъвременено съдържание онлайн. По план пpoeĸтът тpябвa дa пpиĸлючи дo ĸpaя нa настоящата 2023 година, тоест след 2 месеца. До момента нямаме публична информация дали езиковата платформа ще бъде готова в срок.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Злати Минкова
Коментиран от #12
12:34 30.10.2023
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Па като
Коментиран от #4
12:36 30.10.2023
4 Тахумба
До коментар #3 от "Па като":
Вярно е. Сегашните млади, учейки се от недоизучените журналисти си говорят за лукъ, клубъ, ключъ и т.н. Валидират си разни неща и какво ли не още. "Изпреварващата" лента гони изпреварваната. Стоките скачат, а не цените. Мога да дам стотици примери. Хайтов беше прав, нужен е закон за езика, а на улицата всеки да си говори както си иска.Коментиран от #5
12:48 30.10.2023
5 един от стадото
До коментар #4 от "Тахумба":
да, на наречие не е забранено да се говори на улицата. Има го на всякъде по света, но да допуснат една официална емисия да се нарича По света и У нас, малко хора във годините, а те годините и не са толкова малко са се замисляли. Да, по благозвучно звучи това У /в, във/, но да са мислили още на времето при създаването и на екран. Със нея сме израснали и още е така. Шопският акцент категорично показва от къде тръгва телевизията У нас. И стиха с тия пълнени чушки, като не могат да ги извъртят и да станат пиперки, могат да бъдат поне капииКоментиран от #14, #15
13:56 30.10.2023
6 Този коментар е премахнат от модератор.
7 Този коментар е премахнат от модератор.
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Този коментар е премахнат от модератор.
10 Несъгласен
1. Сайт на БАН
2. Как така „пише „Оказва се, че почти няма на какво да разчитаме, за да спазваме нормите, които Институтът по български език (ИБЕ) при БАН определя.“
3. Защо се твърди, че „е тълковен и не е надежден за правописни справки.“???
17:55 30.10.2023
11 Рибата се вмирисва откъм главата
18:28 30.10.2023
12 Така е
До коментар #1 от "Злати Минкова":
Даже и 100 няма - македонскиот го сътвориха през 194518:30 30.10.2023
13 Този коментар е премахнат от модератор.
14 Идън
До коментар #5 от "един от стадото":
Предлогът У няма нищо общо с шопския диалект.,,У дома часовник трака,, и,, Вкъщи часовник трака,,... У главата и в главата , у нас и в нас... Изреченията с В могат да имат различно значение . С У- то мястото е точно определено- и то е в смисъл вътре. у него.. И има разлика между къща и дом. В къщата не винаги човек е У дома си. Чрез У изречението придобива по- точен смисъл.12:40 31.10.2023
15 Идън
До коментар #5 от "един от стадото":
А видя ли в коментара си-,, във годините,,,,със нея,, ВЪВ- когато следващата дума започва с В или Ф. СЪС- когато следващата дума започва с буква С или З. Речникът ще покаже правилното изписване на дадена дума и нейното ударение при изговаряне, а грамотността на човек се нуждае от много повече. Да е грамотен човек е много хубаво, но да имаш само едната грамотност и нищо друго- не е.13:11 31.10.2023
16 Соваж бейби
13:16 31.10.2023
17 Гост
Коментиран от #18
14:34 31.10.2023
18 Този коментар е премахнат от модератор.