Проучване: Ван Гог е нарисувал „Звездна нощ“ вдъхновен от гледката от психиатрията по-късно отколкото се смяташе

Една от най-разпознаваемите картини в света може да крие реална астрономическа картина зад прочутите си вихри. Ново изследване предполага, че Винсент ван Гог е почерпил вдъхновение за небето в „Звездна нощ“ от гледката над Сен Реми дьо Прованс малко преди изгрев около 22 юли 1889 г. Това е приблизително месец по-късно от традиционно приетата датировка на шедьовъра.

Изследването на южнокорейски учени, публикувано в научното списание Scientific Reports, комбинира астрономически изчисления, геометричен анализ, исторически метеорологични данни и писмата на художника до брат му Тео ван Гог. Екипът е ръководен от Елижа Джонг-хюн Ким, докторант в университета Kyung Hee и ръководител на компания за производство на телескопи.

Учените установяват, че около 22 юли 1889 г. намаляващият лунен сърп, Венера и звездният куп Хиади в съзвездието Телец са попадали в сравнително тесен участък от небето, който съответства на композицията в картината. Формата и осветеността на Луната също се доближават повече до нарисуваното от Ван Гог, отколкото небето през юни.

Това поставя под въпрос дългогодишното схващане, че „Звездна нощ“ е създадена в средата на юни 1889 г. Именно така картината продължава да бъде датирана от Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, където се съхранява от 1941 г. Според MoMA произведението е вдъхновено от гледката от прозореца на Ван Гог в психиатричната клиника Saint-Paul-de-Mausole, но съчетава реално наблюдение с ясно изразена художествена интерпретация.

Нидерландският художник постъпва доброволно в лечебницата в Сен Реми през май 1889 г., няколко месеца след кризата в Арл, при която осакатява ухото си. Именно там създава част от най-прочутите произведения в кариерата си.

„Звездна нощ“ обаче не е рисувана директно през нощта. Ван Гог работи върху платното в ателието си през деня, използвайки наблюдения, скици и памет. Затова и новото изследване не твърди, че картината представлява фотографски точно изображение на небето от една конкретна сутрин. Самите автори допускат, че художникът може да е съчетал впечатления от няколко последователни нощи.

Особено важна следа е Венера. В писмата си Ван Гог описва ярката утринна звезда, която виждал от прозореца си. MoMA също идентифицира яркия обект вляво от центъра на „Звездна нощ“ именно като Венера.

Екипът на Ким използва и математически метод за сравняване на геометрични форми, за да провери дали разположението на част от звездите съответства на Хиадите. Допълнителният анализ на исторически метеорологични сведения показва, че около предполагаемата дата небето е могло да бъде достатъчно ясно за подобно наблюдение.

Изследователите търсят следи дори в кореспонденцията на художника. Споменаванията на цикади и повторният анализ на хронологията на здравословните му кризи според тях също са по-съвместими с края на юли. Авторите обаче признават, че метеорологичните сведения от XIX век са непълни, а точната дата на тогавашния пристъп на Ван Гог не може да бъде установена категорично.

Физикът Хосе Луис Арагон от Националния автономен университет на Мексико, който от години изследва физическите характеристики на „Звездна нощ“, но не участва в новото проучване, определя работата като сериозно интердисциплинарно изследване. Според него обаче 22 юли трябва да се разглежда като убедителна хипотеза, а не като окончателно установена дата.

Тази предпазливост е важна, защото изследването по-скоро датира небесната гледка, която може да е вдъхновила Ван Гог, отколкото със сигурност момента, в който художникът е нанесъл боята върху платното.

Самият Ван Гог признава свободата, с която преобразява наблюдаваното. В писмо до брат си той описва „Звездна нощ“ и свързаната с нея картина с маслинови дървета като произведения, в които реалността е съзнателно преувеличена. Днес двете платна се намират в колекцията на MoMA.

Новото откритие затова не премахва мистерията около „Звездна нощ“, а променя един от най-интересните въпроси за нея. Прочутото небе вероятно не е просто фантазия, породена от вътрешния свят на Винсент ван Гог. Зад вихрите и огромните сияещи звезди може да стои внимателно наблюдавана реална юлска утрин над Южна Франция, която художникът е преобразил в една от най-разпознаваемите картини в историята на изкуството.