20 Август, 2014 19:05 3 517 0

Напрежение между Светия синод и НХГ заради Криптата

  • криптата-
  • светия синод-
  • нхг-
  • музей за християнско изкуство-
  • собствеността

Министерството на културата държи подземието на храм-паметника да се запази като музей и жив духовен център

Напрежение между Светия синод и НХГ заради Криптата - 1
Директорът на НХГ Бисера Йосифова (вдясно) и главният уредник на музея Ралица Русева. Снимка: БТА

Уредниците на криптата в столичния храм „Св. Александър Невски” са получавали заплахи от представители на Светия синод, в които неофициално са призовавани да изнесат иконите на действащия там Музей за християнско изкуство и той да престане да функционира.

Собствеността на мястото от години е обект на спор, официално обаче Синодът не се е произнесъл по случая. Това разказаха управителите на музея в навечерието на неговия 50-годишен юбилей.

Уредниците смятат, че няма по-добро място за музей на християнското изкуство от криптата на голям православен храм. Проблемите произтичат от факта, че музеят е към Националната художествена галерия, а криптата, в която се помещава той, не е държавна собственост.

Независимо че Музеят за християнско изкуство е към НХГ, той е разположен в криптата на православен храм, чиято собственост не е ясна, посочи изкуствоведът Бисера Йосифова, директор на галерията.

„Нашето желание е - и смятам, че ние ще го отстояваме с цялото упорство и деликатност на положението си -, е храм-паметникът да бъде на Българската православна църква, но Криптата да бъде държавна собственост и да бъде стопанисвана от Министерството на културата и на разпореждане на Националната художествена галерия. Това е оптималният вариант”, обясни Йосифова. 

Именно неизяснената собственост не дава възможност НХГ да направи генерален ремонт в подземието, защото не може държавни пари да се харчат без законово основание. „Човек не може да оправя чужд имот с държавни пари. Имотът в момента е ничий, няма нотариален акт”, коментира Йосифова.

Множеството нерешени проблеми обаче не са попречили на музея в криптата да е един от най-посещаваните в България, добави доц. Ралица Русева, главен уредник на музея.

„Лично аз нямам диалог със Синода, депозирала съм писмо заедно с директора на Националната художествена галерия с молба за среща с Негово светейшество. Аз не приемам случайните изказвания на отделни представители от Синода, които гласят „да си взимат иконите и да се махат” за сериозна позиция на Светия синод”, категорична бе Русева.

По повод на предстоящия юбилей уредниците планират редица инициативи, една от които е създаването на интернет страница на музея.

От основаването на музея в криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски” и до днес Националният музей на българското изобразително изкуство (НХГ) поема изцяло финансирането на реставрацията и научното проучване на всички произведения, независимо от собствеността им, припомнят от Министерството на културата.

Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 14 от Закона за културното наследство, министърът на културата упражнява правото на държавна собственост върху културни ценности. Предвид многогодишните грижи и отделяни средства за дейността на музея в криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски” и на основание чл. 68, ал. 1 от Закона за държавната собственост, Министерството на културата смята за изключително важно да бъдат запазени музейните функции и да бъде съставен акт за публична държавна собственост на храм-паметник „Св. Александър Невски”, като правата за управление на Криптата бъдат предоставени на министерството.

Становището на Министерството на културата е, че Криптата, която се посещава от ценители на православното изкуство от цял свят, следва да се запази като жив духовен и културен център.

„Създаването на музейна експозиция, посветена на християнското изкуство в криптата на храм-паметник „Св. Александър Невски”, е реализирано по инициатива на тогавашния директор на Националната художествена галерия (НХГ) Николай Шмиргела. Благодарение на неговото постоянство и плам през 1963 г. е подписан указ за създаването на музея, като държавата първоначално влага 500 000 лева за ремонт. Тогава е представена и първата изложба на български икони в чужбина. Открита от самия Андре Малро в галерия „Шарпентие”, Париж, изложбата жъне изключителен успех и невероятен отзив във френската общественост“, припомня се в позицията на МК.

През 1964 г. се осъществява ремонт на криптата, а през 1965 г. музеят е официално открит от проф. Атанас Божков, директор на НХГ. Колекцията, която днес се съхранява там, се състои от около 1500 произведения, като около 300 са в обновената постоянна експозиция, а още 50 са в изложбата „Радостта от молитвата”. Основната част от колекцията постъпва от Националния археологически институт с музей при БАН преди 1944 г., а от инвентарните книги се вижда, че голям брой икони са дарявани или продавани от църковни настоятелства, митрополити, епархийски наместници, игумени още през периода 1893-1945 г. Този факт е показателен за културата, съзнанието и отговорността на тогавашното духовенство за опазване на културното наследство, коментират от Министерството на културата.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА