"Тристан и Изолда" в Операта - обратното броене започна

Точно девет дни преди първата за България премиера на знаменитата творба на Рихард Вагнер „Тристан и Изолда“ в особено приповдигната атмосфера се състоя срещата на творческия екип с журналисти. Езиковият и стилистичен консултант на проекта Рихард Тримборн разказа любопитни подробности около създаването на музикалния шедьовър. Историята е на повече от 1000 години и е преведена на старонемски от старофренския й оригинал, обясни маестро Тримборн, който е основен консултант и по предишния Вагнеров проект на Софийската опера и балет, „Пръстенът на нибелунга“.

„Има разказ, записан преди 800 години, но той е бил предаван от уста на уста из цяла Европа поне хиляда години преди това“, каза той и допълни за двете материални свидетелства за този древен мит – едното се намира в Бретан, Франция, второто – в замък в Южен Тирол, където картинно е пресъздадена историята на тази вечна и обречена любов. „Тази прастара история съдържа в себе си въпроса има ли право любовта да пренебрегне обществените закони? При Вагнер любовта получава абсолютната свобода“.

Тримборн припомни спора между немския романтизъм и състоялата се 100 години преди него Велика френска революция и френското Просвещение, чийто девиз е „Мисля, следователно съществувам“. Този спор е разрешен по фантастичен начин от Вагнер, отбеляза германският консултант. „Във второ действие на „Тристан и Изолда“ откриваме дует, който неутрализира времето. Той започва с думите: „Спусни се върху нас, любовна нощ“. Огромният отговор, който дава композиторът на историческия спор е, че предчувствието е повече от знанието, посочи Рихард Тримборн, прочут с работата си със Савалиш, Караян, Бьом.  

Основният диригент на проекта Константин Тринкс изрази благодарност, че може да участва в събирането на плодовете от 6-годишния труд на Маестро Тримборн, с когото го свързва дългогодишно сътрудничество. „Заразен“ съм от Вагнер от 11-годишната си възраст“, каза гостуващият диригент и отбеляза, че ефектът от „Тристан и Изолда“ е поразителен. „Той буквално засмуква работещите върху това заглавие и те изпадат в трудно контролируеми емоционални състояния“, изтъкна Тринкс.

Режисьорът Пламен Карталов посочи, че перфектната подготовка на всеки от участващите изпълнители е гаранция за едно тяхно лично постижение и за поредно голямо постижение на театъра. „И аз съм много доволен, че заради Софийската опера, а не заради нашите планини или море, миналото лято у нас дойдоха десетки вагнерианци от 11 държави от цял свят“, изтъкна Карталов. По отношение на двамата основни герои в творбата той каза, че Изолда е първата героиня, която не умира на сцената, тя се преобразява, прегръщайки Тристан в звездния си път към небето. „Това е една приказка, една поема, по време на работата над която се обикнахме взаимно с колегите и така сътворихме нашата „Тристан и Изолда“.

Радостина Николаева, една от трите изпълнителки на Изолда, каза, че включването й в този проект е за нея един голям шанс и опит, който не би могла никъде другаде да получи. Това е и нейният Вагнеров дебют и докосване до гения на този композитор. „То ми дава сили да пресъздам максимално добре героинята си“, каза сопраното.

Цветана Бандаловска, другата изпълнителка на главната женска роля каза, че се чувства богопомазана с колегите си да участва в тази премиера. Бандаловска благодари на Маестро Тримборн и на диригента Велизар Генчев за тяхната прецизна работа с певците. „Ние се разбираме и си вярваме и с диригента Тринкс, което е много важно за този любовен акт, който се получава на сцената“. Опера на всички опери – така сопраното определи „Тристан и Изолда“. „Тя разкрива загадката на човешката душа в нейното развитие и показва нейната красота“, посочи Бандаловска допълвайки, че особено труден е финалът за Изолда в нейното изкачване в четвъртото измерение.

„Изолда е моята мечта от студентските ми години и аз благодаря на Маестро Карталов, че ми помогна да я осъществя“, изтъкна третата изпълнителка на ролята, Мариана Цветкова. „Често ни питат няма ли съревнование между нас. Не, ние се учим една от друга. Аз – от поетичността на Цветана Бандаловска и от решителността на Радостина Николаева. Смятам, че и те има какво да харесат в мен“, отбеляза Цветкова, за която това е осмото Вагнерово заглавие. „Много обичам този композитор, но вярвам, че и той ме обича. Убедена съм, че като зрители ще се потопите в истинска любовна магия“.

„Много пъти съм се питал с какво съм заслужил да живея в това време и да бъда включен в този Вагнеров проект“, призна единият от изпълнителите на Тристан, Мартин Илиев. „Казвам това, защото в историята е имало наши певци, които вероятно биха се справили по-добре от нас. Но на нас се отдаде тази възможност, като за мен това е четвърто участие във Вагнерово произведение. Но ако бях започнал направо с него, най-вероятно нямаше да стигна доникъде, подобно на първия изпълнител на Тристан. Преживяването е голямо, колегите са страхотни, работата с Маестро Карталов е удоволствие“, посочи тенорът, познат от ролите на Зигмунд и Зигфрид от „Пръстенът на нибелунга“.

„След повече от 300 участия на три континента във всички Вагнерови творби без „Нюрнбергските майстори певци“ и „Феите“ мога да кажа, че София е на път да се превърне в едно от най-значимите места за изпълнение на Рихард Вагнер“, отбеляза гостуващият изпълнител на Тристан Петер Свенсон от Австрия. Той отбеляза, че в Софийската опера се е запознал с изключителни режисьор и диригент, както и с изключителни колеги – и като певци, и като партньори. „Да си пожелаем колкото се може повече хора да гледат тази творба“, пожела Свенсон в края на пресконференцията. В нея участваха и изпълнителите Бисер Георгиев, Баясгалан Дашням, Красимир Динев и Пламен Папазиков.