Проф. Божидар Димитров търси 15 млн. лв. за реставрация на знакови обекти

Директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров започва кампания за набиране на средства за реставрация и социализиране на четири знакови паметника на Българското средновековие. Те са:

1. Голямата базилика и Източната крепостна стена с порта на т.нар. Вътрешен град на първата ни столица Плиска.

2. Т.нар. „Златна” църква в Преслав.

3. Дворецът на Асеневци на Трапезица във Велико Търново.

4. Крепостните стени и четирите манастира („Св. Николай Чудотворец“, „Св. Апостоли“,“ Св. Кирик и Юлита“ и“ Св. Иван Предтеча“) в Созопол.

Голямата базилика е най-голямата християнска църква в Европа през Средните векове. Тя е дълга 99 метра и широка 30. Храмът е с 20 м по-дълъг от храма „Св. София” в Истанбул (Константинопол), катедрален храм на Вселенската патриаршия и от храма „Сан Пиетро”, катедрален храм на Папството в Рим до ХVІІ век. Изграден е от огромни бели варовикови квадри – камъкът е взет от кариерите в близкото село Кюлевча. Край църквата, на голяма площ, е развит манастирски комплекс и Архиепископска (след 917 г. – Патриаршеска) резиденция. Археолозите са открили в манастира скрипторий за производство на книги на старобългарски език. С тези книги мисионери-монаси на манастира са покръстили през ІХ-Х век народите на днешните държави Русия, Украйна, Беларус, Румъния, Молдова, Сърбия.

Храмът е унищожен от османските завоеватели. Според законите на ислямската империя не е могло да има християнски храм, по-висок от мюсюлманин, яхнал кон, а този е бил значително по-висок. И както съвременните джихадисти унищожават цели антични средновековни градове в Ирак и Сирия, така през ХІV-ХV век е унищожена и Голямата базилика, а и цяла Плиска. Прекрасният строителен материал е използван за градеж на турските казарми в Шумен и за строежа на ж.п. линията Русе-Варна по времето на Мидхад паша.
„Златната” църква в Преслав е красив храм с уникален кръгъл план, построена във Вътрешния (Аристократичния) град във втората ни столица Преслав. Наречена е златна, защото е запазен спомен, че куполите и са били позлатени. Издигната е по времето на цар Симеон (893-927 г.) и изглежда е била семейна църква на Симеоновия род, тъй като в нея е открит гроб, на който пише „Гроб на Петър”. Предполага се, че този гроб е приютил тленните останки на неговия син цар Петър (927-969). И тази църква е разрушена от османските завоеватели след 1396 г. През 1640 г., според католическия епископ Петър Богдан, на територията на древния град са работили над 100 варници, които превръщали мраморните украси на църквите и дворците в първокачествена вар.

Дворецът на Асеневци е открит от археолога Константин Тотев само преди няколко години. Това е внушителен комплекс от феодален замък, крепостни стени, църква, стопански постройки, издигнати в северния край на платото Трапезица около 1185 г. – датата на Освободителното въстание на братята Асен и Петър. Това е бил столичният център на България до 1230 г., когато Иван Асен ІІ е преместил столичния център на ново място – на хълма Царевец. Защо е направил това – не знаем. Предположенията са, че предците ни са убедили Иван Асен ІІ, че мястото на Трапезица е прокълнато – там са загинали от насилствена смърт и четиримата царе, резидирали тук – Асен, Петър, Калоян и Борил.
Комплексът също е разрушен след превземането на града от турците през 1393 г., но за наше щастие те, не са се старали особено. Стените на сградите са запазени на височина 6-8 метра – нещо уникално за паметници на християнското ни Средновековие.

Крепостните стени на Созопол и манастирите в града и околните острови също са сложен комплекс, оставен от миналото на морската ни столица през Средните векове. Градът е единственото селище по българското крайбрежие (от устието на Днестър до Мидия в тази епоха), който има голям, естествено прикрит от опасни ветрове и бури, пристанищен залив и това го прави главният пункт за обмен не само на стоки, но и на хора и нови технологични, религиозни и културни идеи. Крепостните му стени преграждат не само днешния стар град, но и два от островите - Св. Иван и Св. Кирик, както и полуостровите Червенка и Акра.

Защо трябва да възстановим тези паметници? Най-малко поради три основни причини:

Първата: За да възстановим разрушената си историческа памет.
Тези дворци и църкви не са унищожени случайно, както си мислят някои. Всеки „нормален” завоевател в човешката история използва за свои нужди сградите (особено монументалните) на завоювания народ. Правили са го всички, включително и ние, българите, сме използвали крепостите на ранните византийци. А и турският конак в София сме превърнали в княжески и царски дворец. Но не и завоевателите. Те са смятали да ни управляват (и така са ни управлявали) като рая (стадо, в превод). А едно стадо няма нужда от сгради, които да му напомнят за миналото величие и правото да бъде свободно. Затова са и унищожени с редки изключения – превърнатите в джамии храмове „Св. София” в София и „Св. 40 мъченици” в Търново. Всичко останало – под ножа на исляма.

Втората: Културно-историческият туризъм. Това е неразработен все още сектор на туризма у нас. А постигнатото е обнадеждаващо. Възстановените частично крепости и църкви на малки средновековни градчета като Перперикон, Белчин, Пещера, Бяла и др. показват, че те се посещават годишно от 250 000 до 500 000 туристи. А четирите обекта са първокласни паметници в националната йерархия на историческите обекти у нас и в европейски и световен мащаб. До тях водят първокласни пътища – автомагистрали, в близост има и летища, и пристанища. Няма да се харчат пари за инфраструктура.

Третата: Патриотичното възпитание на българите. То не може да се реализира, както искат противниците на реставрацията, от „трите реда оцелял каменен зид сред ниска тревна растителност”. Три реда камъни не само не предизвикат патриотични чувства, но и туристи не привличат. Те могат да предизвикат само униние и чувства на историческа фрустрация. А и някои аналогии с днешната действителност: „Ето, това сме и днес – руини, макар че не сме преживяли ислямска инвазия”.

Какви са проблемите пред реставрацията?

Първият проблем е научен. Имаме ли всички необходими данни за реставрация? В съзвучие ли ще бъде реставрацията с международните конвенции и практики, които сме подписали? Как, с какво и кой ще реставрира?

Отговорите са: Да, имаме всички данни за това как са изглеждали въпросните четири обекта. Това са данните от археологическите проучвания и оцелелите части – на места, като в Търново, Созопол и Преслав - на доста голяма височина - до 6-8 метра. Има също гравюри и снимки, както и съчинения на антични и средновековни автори – учебници по строителство на крепости и храмове. Пълната реставрация не е забранена от международните конвенции в тази област, както лъжат нашенските противници. Международната практика доказва това. В Турция, Гърция, Италия и дори в Македония са реставрирани неотдавна и дори в момента се реставрират десетки километри крепостни стени и дори Акропола (Партенона) и Колизеума. Същото правят в Германия със замъците по Рейн и във Франция - по Лоара. Защо у нас някои искат да признаем резултатите от ислямското завоевание през ХІV век и да ги оставим?! Цитат от писанията им: „Да умрат (т.е. да се доразрушат, в своето гордо величие”).

Реставрацията трябва да бъде извършена с естествени материали, взети от същите кариери, от които са извадени в миналото. Трябва да се отхвърли позорната практика да се реставрира с винкели и пластмаси, както направиха отрицатели на реставрацията с Пернишката крепост и Патриаршеската базилика в Преслав. Фирми с лиценз „М” (позволение за реставрационни работи в България) има поне десетина („Екса”, „Софийски строител”, ЕАД „Реставрация” и др.).

Вторият проблем е финансов. Освен за пряката реставрационна работа, ще са нужни и средства за довършване на археологическите разкопки в Плиска, Трапезица и Созопол. А също и за изготвяне на конструктивни проекти за всички обекти – засега има само за част от Созопол и Голямата базилика. Общата сума е около 15 милиона лева.

Читателите веднага ще се запитат: защо държавата (чрез правителството) не даде тази сума? Или: защо не се ползват пари от европейски програми? Има наистина такива – за развитие на културно-историческия туризъм.
Правителството на Бойко Борисов очевидно не може, в условията на макар и затихваща икономическа криза и лавина от природни бедствия, да отдели дори част от необходимата сума. Бойко Борисов се опита, неизвестно с какъв успех, да измъкне пари поне за Трапезица от Фондацията на съпругата на азърбейджанския президент.

Що се отнася до европейските пари - нека те да отидат за други обекти. Въпрос на чест за нас, българите, е върховите постижения на предците ни да бъдат възстановени от нас самите – потомците им. По-долни ли сме от тях, че да чакаме пари от френски и германски данъкоплатци или от азърбейджански президентши, че да възстановяваме сгради, построени в далеч по бедни времена от пра-пра-дядовците ни!?
И така, българи – да възстановим българските средновековни църкви, дворци и крепости!

Даренията ще бъдт събирани на сметка от Сдружение „Плиска”. Знаейки обичайните съмнения за злоупотреби с подобни събирания, всеки месец „Плиска” ще прави публичен отчет на събраните и разходвани средства. А на шест месеца ще иска финансова ревизия. „Плиска” има вече опит със строителството на 27 военни паметници в България, Сърбия и Македония, а също и на 26 храма в България.

Сметката, на която ще бъдат събирани средствата, е:

СДРУЖЕНИЕ „ПЛИСКА”
„ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД,
Кл. София
IBAN: BG47 BPBI 7939 1087 7828 01
BIC код: BPBIBGSE

За допълнителни сведения се обръщайте се към Божидар Димитров – 0888 919 701.