"Стив Джобс": Между гадняра и гения

Новият филм представя Джобс между корпоративното и личното

Публикувана: 6 Декември, 2015 03:00
1 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1444

Стив Джобс е вероятно най-митологизираната фигура в света през последните няколко години. За много хора той е истински идол и пример за гениалност и иновативност.  За това и не е изненадващо, че в Холивуд кльопат историята му като топъл хляб. Той почина през 2011 г., а от тогава вече има два биографични филма за живота му: „Джобс“ и „Стив Джобс“. Следващият вероятно ще се казва „Животът на Стив Джобс“. Но както и да е. „Стив Джобс“ излезе по родните кина в петък и според мен е едно от най-противоречивите заглавия, които можете да гледате.

Това е един от филмите, в които имаме режисура на добро ниво, страхотна актьорска игра и добри диалози, но в който нещо просто липсва.  И това нещо вероятно,  въпреки всичките му плюсове, ще направи филмът едно сложно за разбиране заглавие. Истината е, че ако се задълбаете във филма в началото, вероятно ще ви е интересен до край. Ако не успеете да го направите, накрая можете да го озвучите с вашето хъркане.

Всъщност „Стив Джобс“ не е филм, който проследява живота на Джобс от начало до край. Общо взето той е разделен на три части. Всяка част представя Джобс малко преди представянето на нов революционен компютър. Действието се развива в реално време, като има добре ескалиращо напрежение, тъй като персонажът всеки момент трябва да излезе пред стотици хора, за да представи своя нов продукт. Първо го виждаме как представя най-амбициозния си и дълго подготвян проект „Макинтош“, който впоследствие води неговото уволнение от компанията, която е създал. След това действието ни отвежда няколко години по-късно, за да видим как Джобс представя компютъра на своята нова компания „NEXT”, който реално е билетът му към връщане към „Apple”. На финала виждаме Джобс преди представянето на революционния „iMac”. Реално неговия живот се преразказва в диалозите в отделните части.

Тук трябва да кажем, че Адъм Соркин е свършил прекрасна работа с писането на диалозите. Соркин има опит в подобен тип филми, като свърши изключителни неща за „Социалната мрежа“ и „Кешбол“. Все биографични филми за революционери в своята област – Марк Зукърбърг и Били Бийн. Сега той представя един много пълен и забавен образ на Стив Джобс, който ръси лафове на поразия, а в същия момент излъчва арогантност и несигурност в едно. Именно диалогът е най-силната страна на този филм. Поредица от сложни, драматични, но и много забавни диалози. В рамките на няколко минути човек може да застива от напрежение, да занемява от потрес и да се гърчи от смях. Филмът ви хвърля в най-различни емоции и това няма как да не ви направи впечатление, стига да държи вниманието ви до край.

Може би точно особената структура на лентата е това, което може да ви загуби. Ако очаквате да видите стандартен биографичен филм за Стив Джобс, който да представи живота му в рамките на период от 30 години ще се разочаровате. Всъщност това беше и голямото разочарование в „Джобс“. Там ни бяха много добре представени първите години в живота на главния герой, но накрая всичко беше изпуснато. Зрителят се чувстваше така, сякаш е отишъл на вечеря, но е ял само салата. Тук нещата не са точно такива, но ако ви интересуват как са създадени едни от най-революционните дигитални устройства, ще бъдете по-скоро разочаровани. Образът на Стив Джоб е представен между личното и корпоративното, най-вече чрез сложния диалог. За зрителите, които предпочитат филми с бързо действие, филмът ще е по-скоро отегчителен. Това просто не е универсалното заглавие, което ще се хареса на всички, каквото се опита да бъде „Джобс“. Въпреки това филмът си има страшно много плюсове.

Дани Бойл върши добра работа като режисьор. Поне в моите очи  до някъде се опитва да постигне ефектът от работата на Алехандро Иняриту в „Бърдмен“. Естествено тук го няма ефектът на усещането за един дълъг кадър, но го има чувството на сложност и лутането в лабиринтите зад сцената, създаващо чувство за повишаващо се чисто мисловно напрежение. Имаме добре познатите панорамни кадри и пряко следене на главния персонаж. Реално в стила на снимане могат да бъдат направени доста прератки с „Бърдмен“, но естествено в този филм основата е преплитането между личното и професионалното. Добре са преплетени и различните похвати за снимане в различните части, като гледаме визиите характерни за киното в началото на 80-те, края на 80-те и края на 90-те. Реално имаме едно пътуване през бурната 14-годишна революция на самата индустрия.

Най-силната част на филма обаче си е актьорската игра. Общо взето в каста няма празно и всеки актьор е отличен в изпълнението си. На първо място Майкъл Фасбендър  е невероятен в изпълнението си в ролята на Стив Джобс и за твърждава реномето си на може би най-добрия актьор в Холивуд през последните няколко години.  Да, физически той  няма почти нищо общо със Стив Джобс, за разлика от Аштън Къчър, който си е почти негов двойник. Фасбендър обаче е уловил замисъла на сценария до съвършенство. Неговият Джобс външно е арогантен и се държи като гадняр, но вътрешно излъчва постоянна несигурност. От една страна има самочувствието да е отворен към всички около себе си, а от друга се държи като гадняр с повечето си служители. Постоянното раздвоение в него е, че от една страна иска постоянно признание от всички, а от друга е влязъл в ролята на задник, който обича да удря другите по слабите места. Героят оставя различни емоции у зрителя. В един момент е забавен лунатик, а в следващият невнимателен гадняр, който хвърля обиди към всички.Стив Джобс е от типа гении, които разбират преркасно света около себе си, но за които е невъзможно да разберат хората в този свят. Това се подчертава от сюжета с неговото отношение към първата му извънбрачна дъщеря. В началото Джобс упорито отказва да я признае за свое дете, което е неразбираемо за всички, които го обграждат. Стига до там, че несъзнателно нанася обиди към малко дете. Отношението му към нея се пречупва, едва щом вижда, че тя като дете може да разбере неговите идеи.

Много добро допълнение към образа на Фасбендър е Кейт Уинслет, която е в ролята на неговата съветничка – Джоана Хофман. Хладнокръвна бизнес дама, която е живия разум на своя шеф, но която в един момент не може да понася характера му и отношението му към тези около него.

Всъщност този филм разглежда и друг интересен въпрос: гений ли е всъщност Стив Джобс? Всъщност много хора смятат, че едва ли не той е създал всеки един от големите продукти на „Apple”. Реално погледнато Джобс е страхотен корпоративен ум, но не е точно изобретател. Истината е, че в основата си компанията е изградена от изобретенията на Стив Возняк, брилянтно изигран от Сет Роугън, а възхода си през последните години дължи на произведенията на дизайнера Джонатан Айв. Стив Джобс по-скоро е човекът, видял потенциала в техните творения, а не този, който е изобретил отелните продукти.

В една сцена от филма Стив Возняк пита: „Смятам, че няма човек, който да е направил за развитието на персоналния компютър повече от мен. Ти не можеш да пишеш код, нито една гайка да завиеш. От къде на къде те наричат гений?“.  Джобс отвръща „Аз мога да свиря на оркестъра.“ Именно този диалог между двамата сякаш разкрива черта на Джобс, които другите филми премълчават. Той не е технологичен гений или велик изобретател, а по-скоро брилянтен визионер и ръководен ум, прозиращ потенциала на всеки от предложените му продукти.

Добра роля прави и Джеф Даниълс  като Джон Скъли. В повечето случаи Скъли е представян като злодея по неволя, но в този филм по-скоро е неволния съперник на Джобс, който отчаяно иска да му е приятел, но просто не знае как да овладее темперамента му. Скъли дори е в някаква степен драматичен образ. Той е издействал уволнението на Джобс в опит за самозащита, но в последствие не може да изчисти собствения си живот от тази грешка, въпреки че се смята за прав.

Истината е, че „Стив Джобс“ е в същината си един добър и силен филм. Опаковката, в която е поставен обаче не е нещо, което ще се хареса на всеки или което ще увлече всеки и определено не е нещо, което ще допадне на човек, който очаква пълна биография на Джобс. В крайна сметка филмът предлага силен диалог, добра режисура и прекрасни актьорски превъплъщения, които определено го правят едно от солидните заглавия на тази година.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Д-р Мирослав Ненков
Д-р Мирослав Ненков, бивш здравен министър, пред Нова тв
Аз нямам 16 имота, майка ми не притежава верига бензиностанции, тъща ми няма три хотела на морето."

Още бисери