23 юли 1942 г. Екзекутират Вапцаров

23 юли 1942 г. Екзекутират Вапцаров

Преди 74 години на 23 юли 1942 година е разстрелян еди от великите поети на България Никола Вапцаров. По-рано същият ден срещу него е произнесена смъртна присъда. Молбата му за помилване до цар Борис III е отклонена.

Той е роден на 24.11.1909 г. в град Банско. Завършва прогимназия в родния си град, а гимназия в Разлог. След това учи в Морското машинно училище във Варна (1926-1932). По време на практиката си посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид.

След завършване на Морското училище Вапцаров постъпва като техник в книжно-мукавената фабрика в с. Кочериново. През 1936 г. заминава за София. После работи като огняр в железниците и в Софийския общински екарисаж. През 1940 събира подписи из Разложко, по т.нар. "Соболева акция" за приятелство и взаимопомощ между България и СССР.

За участието му в тази акция е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч през септември 1941 г. се занимава с минно-подривни дела срещу немските войски. Арестуван е през март 1942 г., като на 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер е разстрелян на стрелбището на Школата за запасни офицери в София.

Единствената му стихосбирка "Моторни песни" излиза през 1940 г. и е подписана с името Никола Йонков. Стихотворенията му са преведени на повече от 30 езика. Получава посмъртно почетна Международна награда за мир през 1952 г.

 

ПРОЩАЛНО

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

 

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.