Филмово приключение с "Нокаут или всичко, което тя написа"

С любезното съдействие на Първа инвенстиционна банка

Докато почитателите на качественото българско кино очакват премиерата на най-новия филм на Ники Илиев – Нокаут или "Всичко, което тя написа" /All she wrote/, специално за нашите читатели повдигаме завесата около дългоочакваната продукция.

В кратка почивка в дългите дни на монтаж „откраднахме” няколко минути от времето на Ники Илиев, за да ни разкаже за вдъхновението, очакването и какво ще видим на големия екран в следващия му проект.

 Как се роди идеята за този проект и какво ще видят зрителите в „All she wrote”?

Идеята се роди преди около 2 години, когато с „Живи легенди” обикаляхме по фестивали в чужбина и тогава си спомням, че от Берлин си купих биографията на Майк Тайсън. Същевременно слушах много музика и ми дойде идеята, че би било много интересно да покажем герой, който е бивш боксьор и носи всички негативи и позитиви, които има от това – всички последствие от този спорт. И това как той поема по нов път в живота си – той всъщност избира да стане музикант и да свири, и пее по клубове. Което до голяма степен противоречи с динамичното му минало и въобще с цялото насилие. Музиката е абсолютно в противоречие с предишния му начин на живот, но той намира начин да изрази себе си – първо изразява себе си на ринга, след това чрез музиката. Реших, че ще се получи много богат и интересен образ.

От там започнах да градя самата история, която започна като любовна история, продължи като история за приятелството и се получи филм за различните хора. Главният ни герой има увреждания в следствие на предишната си професия. Главната ни героиня, с която той има странна връзка, има лека форма на аутизъм. Показваме ги и по забавен, и по драматичен начин едновременно – и със спорт, и с много музика, така че по някакъв начин филмът да бъде богат и разнообразен.

В центъра на сюжетната линия са взаимоотношенията между хората, как се възприемат техните различности, как другите хора ги приемат, но и за ситуациите, в които много често те не искат да приемат себе си. Те успяват да оценят това, което е истински ценно за тях. Искахме да има философски смисъл, но той да не бъде сочен с пръст.

Аз лично не харесвам филми, които те карат да се чувстваш виновен или ти показват какво трябва да чувстваш в момента, по някакъв начин те поучават. Аз искам зрителят да мине през филма като през едно приключение, което, когато свърши, той да извади собствените си поуки от това нещо. Без ние да посочваме с пръст: „Ето сега тези хора страдат и не са приети добре от обществото”. По някакъв начин това се вижда, но искаме всеки да го усети по собствения си начин. И затова са вкарани чрез различни елементи във филма.

По този начин, когато на човек му е интересно и забавно, дори сериозните неща минават по-добре и имат по-силно въздействие, защото много често в живота е така – след  тежък период, когато човек получи добра новина, той я оценява много повече или обратното, за съжаление.

Според мен също така трябва да е и в киното – когато искаш да изкажеш едно сериозно послание, това не означава, че филмът трябва да е тежък, скучен и депресивен. Напротив, може да има всякакви неща, както е в живота – това е, което се стараем да направим.

 Тънка ли е границата между бокса и музиката?

Не. Границата си е сериозна.. Но пък се получи много интересно, защото по този начин избягахме от стереотипите. Боксьорите са възприемани от хората по един начин, а те са нормални хора като всички нас – и те обичат, имат нужда да бъдат обичани. Изпитват всички чувства, както и останалите хора.  Просто не ги показват на работното си място.

 Кои актьори ще видим във филма?

В главната мъжка роля зрителите ще видят Гари Дърден от сериала „От местопрестъплението”. С него извадихме страхотен късмет, защото той е и много добър музикант – свири на китара и пее. Това е неговата втора професия. Също така е в добра физическа форма – има двигателна култура и физиката за боксьор. Има и много богат актьорски обхват. Той влезе идеално в образа. Мога да кажа, че ударихме джакпота с него. Той самият сподели, че досега никой не е използвал потенциала му в тази степен и е много щастлив, че участва във филма. Гари изпя 3 песни във филма, една от които е негова. Също така се готви много усилено за сцените на ринга.

Част от останалите актьори са: Саня Борисова, която зрителите ще видят в главната женска роля. Героинята й има лека форма на аутизъм, има проблеми с общуването си с хората. И те с Арън – героят на Гари – намират свой начин на общуване. Третият главен персонаж е героят на Орлин Павлов, който играе брата близнак на Саня. Неговият герой също е бивш боксьор. Двамата са емигранти в Америка. Там, за да се прехранват, той започва да превежда концерти на езика на глухонемите.

Кои други познати лица участват във филма?

Доста са. Башар Рахал играе мениджъра  на главния ни герой – Арън. Диана Любенова играе неговата бивша съпруга. Георги Стайков и Катето Евро влизат в ролите на родителите на близнаците – героите на Орлин и Саня, Сашо Кадиев има малка, но ярка роля, имаме и няколко американски актьори, тъй като част от действието се развива в Ню Йорк.

 Къде другаде се развива действието във филма?

Освен в Ню Йорк, в Банско и София. Съответно снимките протекоха на същите локации. Снимахме 6 дни в Банско, 6 дни в Щатите и още около 10 дни в София. В Ню Йорк ни беше най-трудно, защото там всичко е много по-сложно и скъпо, а и е място, което не познаваме чак толкова добре. Но в крайна сметка имахме късмет и се справихме, бяхме предвидили трудностите.

 От къде идва вдъхновението за заглавието на филма?

“All she wrote” всъщност е американски израз, който идва от Втората световна война, когато Америка е била на страната на съюзниците срещу Хитлер и са изпращали войници от другата страна на Океана, и тези войници са получавали писма от приятелките си, които много често обаче не са били дочаквани. Станало е традиция те да четат един на друг писмата си и всяко писмо след даден момент е започнало да завършва с израза: „That’s all she wrote” – “Това е всичко, което тя написа”. С други думи: „Край”. Така “All she wrote” става нарицателен израз за „Това е краят”. По-късно спортните коментатори започват да го използват в ситуации на нокаут на ринга. Решихме да използваме това заглавие, защото е двусмислено, т.е. има и любовна история, има и спортен елемент, има и много други неща, които зрителите ще видят. На български е: „Нокаут или всичко, което тя написа”, защото то значи и двете неща.

 Кога да очакваме филма на големия екран?

Надявам се, началото на следващата година – февруари или март да бъдем на екран.

 Един от героите във филма е Fibank. Как Банката участва в продукцията?

Първо искам да благодаря на Fibank, защото до голяма степен благодарение на тях филмът се случва. Банката участва с всички видове разплащания и трансакции. Можем да кажем, че героите на филма определено са клиенти на Банката. Ще видим, че и във филма Fibank e един верен приятел на спорта – подкрепя всички спортни събития. Нещата се вързаха много добре.

И на финала: Защо зрителите не бива да пропускат филма?

Надявам се да се развълнуват и да изживеят едно приключение, което едновременно да бъде забавно и атрактивно, и също така да бъде лично и дълбоко. Както и филмът да ги вдъхнови да взимат решения за живота си и за този на близките им, които да бъдат позитивни. Това е целта на филмите, които правим и това е целта на „All she wrote”.