Халед Джумаа: Състояния

[Състояние на писане]

Повече от половината от словото се пише като килим за останалата част от смисъла, животът идва без разрешение и ние идваме, писането си отива без предупреждение и ние си отиваме, и между два глагола за болка писането стене като пчела, която не знае покой; липсва ни онзи вкус, който ни принадлежи, и ние го написваме, морето взривява способността ни за сън и ние го написваме, тревогата пада в душите ни като осми цвят и ние я написваме, единствена смъртта сплита пръсти в ритуална разточителност и на уеднаквен език написва нас.

[Състояние на жена]

От узрели мед и вино е съставила своя смях, неукротен от нощта; подари ми течен кристал и приех, излегна се върху зеленото си легло да гради държави и да срива цивилизации без знанието на техните крале; прониза въздуха като аромат на портокал на прага на сезона, предложих цвят за устните й, а тя се засрами, стъписаха ме вероятностите й, необятни като кръг от лъкове, заспа върху коприната на целувката, а аз не заспах.

Навън-навътре в портрета с две нощни очи тя се взираше в онова, което страстно желае и към което бяга в огледалото, предупредих я, че бягането по посока на огледалата означава бягане в посока, точно обратна на нашата страст, а тя повярва и продължи да бяга.

[Състояние на откриване]

С бавното движение на евкалиптово дърво падат гледките в касичката на погледа, а когато се разболеем от откриване, не знаем, че сме изгубили шест от цветовете на своята вътрешна дъга, откриваме знамената на враговете да разголват оголената ни голота, откриваме, че свещеният огън вече не е огън, откриваме, че розата, която сме оставили да търси единствената капка роса на земята, е станала картина, която търси стена, търсеща улица, търсеща град, търсещ роза... и тъй нататък.

[Състояние на лудост]

В речниците са записани примери от корена на тази арабска дума – той значи „скрит съм“: така зародишът е скрит в утробата на майка си, или нощта е толкова тъмна, че скрива всички неща, а когато човек полудява, скрива се неговият разум.

Уплашеният джин на портите на утрото изтръгва капчиците вода от въздуха, сякаш тъче саван от мъгла за тяло, което носи вероятностите на своята смърт; зората е пияна като забравена лоза, изчезнала, преди пазачът да й даде ръцете си; нарцисите, розите, гардениите, орхидеите, карамфилите, жасминът и небето във водата – всички те бяха мимолетна мисъл в главата на мимолетен минувач в мимолетен град, в мимолетен свят в един кратък сън.

[Състояние на задушаване]

Въздухът във въздуха е малко, изкушението да дишам бълнува в дробовете ми като часовник, препълнен с носталгия; прахта, която оформя кръгозора, задушава опитите ми да призная грешка, която ще извърша в остатъците от смелост в кутията на съня; сънищата също придобиват вид на кобила, с която нищо не може да се мери, ако й свалят букаите.

[Състояние на затвореност]

Сърцето претегля света и завършва с досадна сметка върху нетленна хартия; гласът не се променя, когато се променят ритуалите, сезоните, душите, съществата, дърветата, цветовете, имената; сърцето търси своята пепел, когато нощта обгърне дълбоките си тайни, сърцето обгръща сърцето си и изтъкава своя словесен затвор, докато извън единствения прозорец в пространството се променя ударението на света.

[Само състояние]

Музиката...!!!

Преводът е на Мая Ценова