Поредицата „Световна класика” пак на книжния пазар

Години след като вече не съществува издателство "Народна култура" с неговата поредица „Световна класика”, издателство „Колибри” стартира поредица със същото име.

Това става с най-внушителния и представителен за творчеството на Джордж Елиът роман – “Мидълмарч”, окачествен от читателите на американски портал като най-добрият роман на всички времена. Проф. Весела Кацарова, преводач на този роман, разказва в предаването на БНР „Нашият ден” за това внушително произведение, което мнозина литератори считат за крайъгълен камък на модерната белетристика.

Джордж Елиът всъщност е жена, избрала мъжки псевдоним, за да скрие греховната си женска същност и да получи обективна преценка за творчеството си - каза проф. Весела Кацарова. През целия 19 век жените-писатели са били пренебрегвани. И Жорж Санд, и сестрите Бронте пробиват с много мъки. По това време има предубеденост към жените-автори.
 

Аз се чувствам безкрайно щастлива, че тази книга най-после излиза на български. Тя слага началото на поредица “Световна класика”, един много мащабен проект. Вярвам, че началото ще бъде успешно с този роман, защото е наистина значима, стойностна книга. Защо се възприема едва ли не като най-големият роман в английската литература? Защото представя едно много мащабно платно на особено важен период във викторианска Англия. Това е периодът преди първите парламентарни реформи, които са оказали силно въздействие върху парламентаризма в целия свят. И понеже тя е изключително ерудиран автор, представя всички актуални философски доктрини, течения, обществени събития.
 

В основата си това е любовен роман, пресичат се няколко любовни истории на фона на обществения живот. И в художествено отношение има много достойнства. Използват се някои нови похвати. Така тя допринася за развитието не само на английския роман, а и на романа като жанр. Два века ни делят от написването на романа и затова преводът беше изключително труден. За него бе необходим доста кураж и голяма подготовка и неслучайно до сега не е преведен. Преводът ми отне около година и нещо, но с натрупания опит вече се чувствах подготвена за превода на тази книга.

Най-много ме затрудни сложната структура на писане. Имаше изречения по 20-25 реда, в които влизат описания на купища неща. Освен че трябваше да предам цялата информация, се опитах да придам един строен и ясен строеж на изречението. Много се старах да направя книгата четивна. Другото, което ме затрудни, е изключителната ерудираност на авторката. Почти на всяка страница има препратки към библейски герои, към митологически фигури. Бяха необходими много справки, което забави работата ми. Твърде архаичен език, вардех се от употреба на чуждици.

Дали обаче днешният читател е готов да се отправи на пътешествие с роман от 880 страници? Страхувам се, че някои ще се уплашат от стряскащия обем, но в оригинала са 1000 страници. Сериозният читател би оценил достойнствата на тази книга. Всеки, който пречете романа, ще се почувства обогатен по някакъв начин. Освен това не са остарели моралните и съсловни дилеми на “Мидълмарч”, защото това са вечни етически проблеми. Сега, в 21 век, се правят нови прочити на романа. Този роман звучи съвременно, въпреки някои архаизми, което ще бъде оценено от читателите. Уверена съм, че началото на поредицата “Световна класика” е обещаващо.