Тежката дума на Народния съд за антисемитизма в България (1941-1944)

Противоречивата и болезнена в национален и европейски мащаб тема за гоненията против българските евреи от края на 1940 до 9 септември 1944 г. е разгледана подробно в книгата „VІІ състав на Народния съд“ (ИК „Изток-Запад”) в съставителство и предговор на Върбан Тодоров и Николай Поппетров. Изданието съдържа основните материали от VII състав на Народния съд, който е образуван специално за „съдене на подсъдимите, провинили се като антисемити-фашисти“. То ще бъде представено от 10.00 ч. в понеделник, 4 март, в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

Антисемитизмът и фашизмът са сред най-потресаващите белези на изминалия век, причинили смъртта на милиони невинни жертви и оставили траен отпечатък в човешката история. Погрешно смятан за геноцид само над евреите, в действителност Холокоста e отнел живота на милиони представители на други етнически и социални групи – роми, хомосексуалисти, свидетели на Йехова, комунисти, инвалиди...

Годините от 1933 до 1945 г. остават като един от най-кървавите и изпълнени с безмилостна жестокост периоди в човешката история, оказал огромно влияние върху разделението, развитието и оформянето на света такъв, какъвто го познаваме днес.

През първата половина на 40-те години на ХХ в. развитието на България също е белязано от тези ключови политически събития, които предизвикват силен вътрешнобългарски и международен отзвук и които имат изключително място в развитието на обществото и държавата. Сред тях са на първо място присъединяването на страната към силите на Оста (влизането й в Тристранния пакт) през 1941 г., както и провежданата в нея антисемитска политика от 1941 до 1944 г., последвана от политическата промяна на 9 септември 1944 г. и Народния съд (1944–1945).

Именно основните материали от VII състав на Народния съд (периода февруари–април 1945 г.), който е образуван специално за „съдене на подсъдимите, провинили се като антисемити-фашисти“, съдържа книгата „VІІ състав на Народния съд“. Изданието е с подзаглавие „Едно забравено документално свидетелство за антисемитизма в България през 1941–1944 г.”

Включените в „VІІ състав на Народния съд“ текстове са свързани с два значими кръга от проблеми – този за антисемитската политика в България през 1941–1944 г. и този за дейността на Народния съд през 1944–1945 г.

Значението на материалите, поместени в изданието като исторически извор, е пряко свързано както с обществения и научния интерес към посочените ключови събития от съответния период (и по-специално с тези за преследването/спасяването на българските евреи и за Народния съд), така и с въпроса за историческата памет и нейното субективно използване като политически аргумент в публичното пространство.

„VІІ състав на Народния съд“ е втората книга от поредицата „Спасената история“, чието начало постави „Живата истина“ на Павел Милюков.