Новият филм за Еркюл Поаро доказва, че мястото на детективските поредици е в историята (ТРЕЙЛЪР)

Еркюл Поаро е един от най-великите литературни детективи на всички времена. Мнозина дори го поставят над Шерлок Хоумс, но сега не мисля да стартирам точно този дебат. Вместо това ще се опитам да се фокусирам върху коментара си за „Смърт край Нил“, където френският гений отново е главно действащо лице.

Историята, както е и очевидно, се развива по устието на река Нил през 30-те години на миналия век. Мосю Поаро (Кенет Брана) е призван да бди над живота и здравето на младоженците Линет Риджуел (Гал Гадот) и Саймън Дойл (Арми Хамър), защото бившата годеница на съпруга Жаклин дьо Белфорд (Ема Маки) не спира да ги преследва в опит да провали медения им месец и да си върне любимия. Детективът обаче се проваля в начинанието си и се стига до убийство на луксозния ферибот, с който обикалят забележителностите на Египет. Тогава идва ред той да покаже истинските си способности и да разобличи убиеца.

Подозирам, мнозина от вас си мислят, че дори нямаше нужда от това резюме. Напълно съм съгласен, но дългът ме призова, за да хвърля тази малка искрица светлина преди да се впусна в критиката си.

Бих искал да подчертая дебело, че детективските поредици все още не са достатъчно добре забравено старо, че да се превърнат отново в нещо добро. Все пак по родните телевизии ежедневно и то по няколко пъти на ден се въртят филми и сериали като „От местопрестъплението“, „Хавай 5-0“, „Убийства в Мидсъмър“ и какво ли още не. Почитателите им познават толкова добре сюжетната линия, че и на сън човек да ги бутне ще могат да посочат убиеца. Нещо такова става и с „Убийство край Нил“. Филмът е ужасно предвидим, а това лишава зрителя от едничката причина, за да си купи билет.

Да, признавам, че имаше някои любопитни обрати, които си струваха гледането, но основният наратив е толкова прозрачен, че вените му се виждаха под тънката и бледа кожа.

Снимка: Alexandra Film

Изненадата е по-вероятно да дойде от самите актьори, които влизат в главните роли. Все пак Гал Гадот си е звезда от световна величина, независимо от моето мнение, че не е най-талантливата актриса на света. Анет Бенинг пък е на другия полюс. Тя е невероятно талантлива, но вече цели 4 пъти бива пренебрегвана на Оскарите, може би защото не притежава онзи чар, който кара мъжете да забравят съгласните букви в речника си. А Кенет Брана дори няма нужда от представяне. Той е прекрасен в ролята на Еркюл Поаро, както се убедихме и в предходния филм „Убийство на Ориент Експрес“.

„Смърт край Нил“ заслужава да му се признае, че е приятен за гледане от чисто естетическа гледна точка. Египтяните със сигурност ще могат да се похвалят с ръст в туристическия сектор, защото всички красоти на екзотичната държава са представени по удивителен начин. Играта с камерата на Гай Олдридж е опияняваща до момента, в който човек не започне да следи развоя на събитията.

Не бих казал, че има особено големи дупки в сюжета, нито че Кенет Брана в ролята на режисьор да е пропуснал нещо. Простичката истина е, че жанрът е много сериозно изчерпан и има нужда от едно-две десетилетия, за да си почине от кръвожадните холивудски лапи.

Оценката 6/10 ми звучи съвършено логична, защото има за какво да се хванете, че да ви хареса филма. Но да ви стане любим - едва ли. Дори съм готов да се обзаложа, че ще ви е нужна не повече от седмицата, за да забравите, че сте го гледали, камо ли да е тема на разговор по време на следващото ви събиране с приятели.

„Убийство край Нил“ ще е просто пълнеж в програмата на кината, докато очакваме някой истински хит да се появи и да покори сърцата ни.