„Черният телефон“ далеч не е най-добрият филм на Итън Хоук, но новото му амплоа му отива (ТРЕЙЛЪР)

Пореден ден в Холивуд, в който хитов роман получава своята екранизация, но за разлика от друг път тук резултатът не е възможно най-добрият. „Черният телефон“ просто не разказва с достатъчна дълбочина историята, която несъмнено има нужда от своите детайли.

Връщаме се в средата на миналия век в малко градче, където момчета в юношеска възраст започват да изчезват. 13-годишният Фини Шоу (Мейсън Теймс) е свит, но интелигентен младеж, който е жертва на тормоз, както в училище, така и у дома. Сестра му (Маделин МакГроу) пък е доста по-оправна, въпреки че е по-малка на години. Тя също така притежава и мистериозна сила, наследена от покойната ѝ майка. Баща им обаче (Джереми Дейвис) дави мъката по съпругата си в алкохол и се опитва да възпитава децата си с насилие. На този фон в града им вече вилнее похитител (Итън Хоук), който залавя и Фини след някои от съучениците и приятелите му. Следва една история за мъж, който изтезава деца, за да задоволява странната си нужда за контрол.

Режисьор на лентата е Скот Дериксън, който през годините стана автор на „Дяволът в Емили Роуз“, „Злокобно“ и „Доктор Стрейдж“, но тук почеркът му сякаш не личи чак толкова много. Странното е, че дори работи по сценария, а сякаш е искал да изпробва нещо ново, докато упражнява режисьорските си умения. Тук не бих му показал особено висока оценка, защото просто хвърля на зрителя кокалчета, но без да обяснява кой от къде идва и за какво служи.

Итън Хоук от друга страна може и да не играе ролята на живота си, но все пак доказва, че му отива да бъде злодеят, въпреки геройското си амплоа в биографията. Проблемът обаче е, че „Черният телефон“ би трябвало да е ужас, но ужасиите сякаш липсваха. Това ме кара да мисля две неща - Хоук се е възпротивил на сцените с насилие над деца или просто продуцентите не са експлоатирали максимално своята звезда. И в двата случаят виждам проблем.

Снимка: Forum Film

Младите Мейсън Теймс и Маделин МакГроу междувременно заслужават положителни думи. Никога не е лесно да се работи с деца, а те изглежда се справят отлично с възложените им задачи. Вижда се истинска химия помежду им и на зрителя наистина започва да му пука за братчето и сестричето на екрана.

Оставам обаче с неприятен привкус в устата всеки път, когато някой ме възбуди със силен трейлър за брутален ужас или психотрилър, а накрая получа една безсолна манджа. Доволен съм до известна степен от интересния край на филма, но през една доста дълга част от него си задавах въпроси, които така и не получиха отговор. Не бих влязъл в подробности със спойлъри, макар да ми се иска, като ще изтъкна само, че някои от най-важните теми бяха засегнати и недовършени. Вместо това се отделя прекалено много време на други детайли, които нямат отношение към самата история. Това може и да работи в сериалите, но в един пълнометражен филм няма подобно време за губене, защото зрителят сяда с нагласата, че ще има увод, теза и заключение сега на момента.

Първоначално ми се искаше да поставя 5/10 на „Черният телефон“, но ще вдигна оценката си с една точка, защото наистина през цялото време стисках палци за добрите герои. Почувствах се емоционално обвързан с тях, което означава, че нещо там някъде е сработило. Жалкото само е, че потенциалът е много над това. Не съм чел книгата на Джон Хил, но съм готов да се обзаложа, че историята там е много по-добре разказана, отколкото преразказът на Скот Дериксън.