„Хелоуин: Краят“ слага точка на една поредица в киното, която продължи прекалено дълго (ТРЕЙЛЪР)

Малко филми изобщо в историята са достигнали култовия статут на „Хелоуин“, така че появата на поредното заглавие с тази марка няма как да не буди вълнение сред почитатели на слашърите. Ето, че 45 години по-късно най-накрая създателите решиха да сложат точка, защото и последните живителни сили на Майкъл Майърс бяха източени до капка. Редно е обаче да призная, че „Краят“ неочаквано ми даде един нелош завършек на историята, с който съм готов да простя издевателствата върху франчайза през годините.

Излишно е сигурно да ви казвам, че „Хелоуин: Краят“ е финалът на своеобразна трилогия, стартирала през 2018 г. Още тогава събитията се пренесоха цели две поколения напред, за да ни запознаят не само с дъщерята на Лори Строут - Карън, но и с внучка ѝ - Алисън. Идеята бе добре познатите лица да започнат да правят път на по-младите, като едва сега мога да призная, че се забеляза нещо подобно, но по начин, който не дразни толкова очите и ушите, както бе във втората част - „Хелоуин убива“. Сега ни е предложен един нов герой, който, за разлика от редица свои предшественици, е повлиян от завета на Майкъл Майърс по много по-логичен и пленяващ начин.

Първите около 60 минути повдигнаха сериозно темата - дали всъщност гледам правилния филм, защото драмата започна да взема превес над трилъра, а типичните за жанра убийства с хладни оръжия на практика липсваха. От една страна това бе добре, защото бе дадена възможност за изграждане на един по-пълен образ на най-новия член на екипа. Това е нещо, което често бива пренебрегвано в съвременното кино. Но от друга страна се създава и риск зрителите да се отегчат, защото няма какво да се лъжем - всички сме дали пари, за да гледаме клане. Убеден съм, че няма да се разочаровате, ако преглътнете първия час, защото после събитията се динамизират.

В даден момент дори получих усещането, че гледам ориджин история за някой добре познат злодей от бъдещето, но в този случай тепърва изграждах впечатленията си за него, което е доста приятно. Точно на това залагат и някои от най-успешните серийни филми. Зрителите ставаме по-съпричастни със случващото в живота на героите, когато открием логиката за действията им в конкретни ситуации, а не са ни поднесени на доверие с някой непохватен монолог или флашбак в неподходящ момент.

Дейвид Гордън Грийн отново е на режисьорския стол, но изглежда този път е решил да се вслуша повече в собственото си усещане за нещата, отколкото да чете коментарите в интернет и да се води по тях. Явно е разбрал, че силният слашър не е просто безсмислена поредица от кървави убийства, а зад всяко замахване с ножа трябва да стои някакъв мотив. Работата му по втората част бе пълна катастрофа именно по тази причина, но тук се е върнал на правилния път.

Джейми Лий Къртис може и да е истинското лице зад успеха на франчайза и сякаш без нея не може, но е повече от ясно, че дните ѝ на безстрашната Лори трябва да приключат. Изглежда тя сама е разбрала, че една жена на 64-годишна възраст просто не може да продължава да играе подобни роли. Надявам се, че за в бъдеще ще я виждаме повече като продуцент, защото явно умее да кара нещата да се случват.

Бих искал да поздравя Роан Кембъл, защото „Хелоуин: Краят“ до голяма степен се крепи на неговите плещи. В началото физиономията му е малко дразнеща, но след това започва да ни потапя в дълбините на увреденото съзнание на героя си - Кори Кънингам. Бих искал дори да го виждам по-често в подобни роли, защото до момента името му се свързва повече с романтични комедии, а няма какво да се заблуждава. Той просто не е Джордж Клуни.

Признавам с нескрито задоволство, че краят на сагата с Майкъл Майърс ме изненада приятно. Бях готов да излея за пореден път набора си от обидни епитети и сравнения, за да изпратя франчайза с жлъч, но сега ми е далеч по-приятно да ви съобщя, че „Хелоуин: Краят“ ще бъде един от хитовете за месеца на ужасите. Моята оценка за него е 7/10.