Парадоксално или не „Дружки“ е най-добрата романтична комедия от „Хубава жена“ насам (ТРЕЙЛЪР)

Добре дошли в XXI век. Това сякаш е посланието, което носи най-новата романтична комедия (ромком) „Дружки“. Обществото изглежда най-накрая дорасна за момента, в който да приеме, че сексуалността е състояние на душата. Това да си нещо различно от хетеросексуален не е следствие от някаква болест или плод на криворазбраната цивилизация. Този филм вади LGBTQ+ общността от клишетата и хвърля светлина върху теми, които в продължение на хилядолетия са били табу за хората.

Историята ни препраща в съвременен Ню Йорк, където се срещаме с Боби - успешен блогър, който не приема нищо от света за даденост и се бори ежедневно за своето място под слънцето. Професионалните успехи обаче го правят циничен и запълват почти напълно дупката в сърцето му, която е предвидена за любовта. Случайно обаче той среща Арън, за когото мнението на околните е по-важно от личното му щастие, въпреки че е успешен адвокат с атлетична фигура и пленяващ външен вид. Двамата са изключително различни и сякаш нямат място в една стая, но инстинктите им ги карат да вървят против разума, който ги е съхранил толкова дълго време в свят, в който етикетите са по-важни от реалността.

Ще ми се да ви преразкажа целия филм, защото е изключително увлекателен и изпълнен със ситуации - едни предизвикват усмивка, а други ме карат да погледна по-философски на живота. Ще се въздържа обаче от този порив, защото ми се иска всеки от вас сам да преживее случващото се на екрана с някои от най-нестандартните герои, които сте виждали в киното.

Режисьор на лентата на Никълъс Столър, който в миналото има някои успешни и други не чак толкова успешни филми под името си. Най-популярният е може би „Да разлаем съседи“ със Сет Роугън, Роуз Бърн и Зак Ефрон. Работата му обаче изглежда е по-подвластна на правилата в учебниците за режисьори, отколкото на фантазията, така че би ми било трудно да изтъкна някои негови пропуски, но и не бих се изправил на крака за аплодисменти.

Главните роли обаче си струват най-малкото минута овации, защото Били Айкнър и Люк Макфарлън ме накараха да повярвам, че не са просто поредните актьори, наети да свършат една работа, а наистина са двама съвременни гей мъже, които откриват любовта помежду си. Надали ще се наредят на опашката за „Оскарите“ с оглед жанра на филма си, но представянето и на двамата ми допадна до степен, до която бих искал да гледам и други филми с тяхно участие.

Неслучайно в заглавието ви казах, че „Дружки“ е най-добрият ромком от „Хубава жена“ насам, защото ни дава един много оригинален прочит на една от най-баналните теми в киното. А в днешно време оригиналните идеи в Холивуд са по-редки и от косата по главата на Джейсън Стейтъм.

Ако в миналото са ви попадали други мои филмови критики, със сигурност знаете, че съм огромен противник на пропагандата, която е завладяла индустрията, че едва ли не да си хетеросексуален е срамно, а да си всичко-други-сексуален е повод за гордост само по себе си. „Дружки“ прави точно обратното, като използва същите похвати, но по много по-креативен начин, за да изкриви пропагандата в сатира. Идеята на едно подобно заглавие е да ни отвори очите, че преди да се делим на сексуални предпочитания всички ние сме хора и нищо човешко не ни е чуждо.

Пишейки тези редове си представям как в коментарите се изсипва традиционната доза псевдомачизъм. Повече от ясно ми е, че в България изоставаме с десетилетия от това да приемем, че всички сме равни. Но ми се ще да вярвам, че подобни заглавия чертаят правилния път. И, ако съм накарал поне един от вас да надникне в този анатемосван свят без капка предразсъдъци, ще съм доволен, че съм допринесъл поне с малко, за да превърнем заедно света в едно по-добро място.

Слагам точка на философиите, за да ви дам и финалната си оценка за „Дружки“. Тя е 7/10, като дълго време се колебаех дори да бъда още по-щедър. Предпочитам обаче да не се превъзнасям прекалено и да бъда максимално обективен.