Брижит Жиро спечели "Гонкур" с роман за смъртта на съпруга си

След като французойката Ани Ерно спечели Нобеловата награда тази година с автобиографичната си проза, подобен избор направи и журито на най-престижния френски литературен приз "Гонкур", пише в. Сега.

Брижит Жиро стана 13-ата жена, печелила наградата в 120-годишната история на "Гонкур", с роман-пътуване в миналото. Нейната книга "Да живеем бързо" е посветен на смъртта на съпруга ѝ. Предишната лауреатка на "Гонкур" от нежния пол е Лейли Слимани, спечелила през 2016 г. с "Нежна песен".

ИЗборът за наградената творба бе изненадващ. -За фаворит бе смятан Джулиано да Емполи с "Магьосникът от Кремъл". Романът, който представлява критичен поглед към Владимир Путин и механизмите на властта в Русия в последните 30 години, е продал близо 100 000 копия за шест месеца и спечели друго престижно литературно отличие - наградата на Френската академия.

56-годишната Брижит Жиро е родена в Алжир. Живее в Лион. Макар да не е дебютант в литературата, тя е малко позната на широката публика. Работила е като преводачка, владее английски, немски и арабски. Съпругът ѝ Клод, чиято смърт е пренесена в романа "Да живеем бързо", загива при катастрофа с мотор преди повече от 20 години.

През 2007 г. Жиро печели „Гонкур“ за новела с кратката си творба L'amour est trеs surestimе ("Любовта е надценена"), а през 2019 г. е финалист за наградата "Медичи" с романа Jour de courage ("Ден на смелост"). "Работех като журналист във в. "Либерасион", бях и литературен съветник на фестивали. Работех също и като редактор. Написала съм една дузина книги – романи, есета, новели", каза Брижит Жиро пред АФП.

През 80-те години тя обикаля Англия. Известно време живее в Германия. И както сама пише в "Да живеем бързо", на 22 юни 1999 г. в Лион идва моментът, който разделя живота ѝ на две. През този ден съпругът ѝ Клод загива, карайки твърде мощен мотор. През 2001 г. Брижит Жиро разказва за седмиците, последвали смъртта на Клод, в книгата си А prеsent ("В настоящето"). "Живеех, издавах книги. Изправих се на крака въпреки всичко", казва писателката. Споделя, че винаги е знаела, че трябва да напише книга в памет на съпруга си и на тяхната любовна история. "Не можах да я напиша след смъртта му, трябваха ми 20 години дистанция."