Владимир Пенев предава "Уроци по изкушения"

Художникът Владимир Пенев открива тази вечер от 18.30 ч. изложбата „Уроци по изкушения“ в столичната галерия „Нирвана“ на ул. Ангел Кънчев № 17. Авторът е подредил живописни произведения.

Владимир Пенев е роден през 1956 г. в Димитровград. През 1981 г. завършва живопис в класа на проф. Светлин Русев в Художествената академия в София. Същата година става член на Съюза на художниците. Работи в различни жанрове – фигурална композиция, портрет, голо тяло, натюрморт, пейзаж. Автор е и на няколко стенописа.

По повод изложбата на Владимир Пенев изкуствоведът и културолог Иван Маразов написа есе за еротиката в изкуството, което ви предлагаме:

"Оптиката на еротиката"

Иван Маразов

На моята възраст еротичното изкушение може да бъде само спомен. Но „Изкушенията“ на Владо Пенев ме изкушиха да напиша това кратко есе за еротиката в изкуството. Всъщност, интересът ми към митологията в изкуството намери първи изход в една статия посветена на апликацията от Летнишкото съкровище с еротична сцена, която написах приз 1971 г. Тя беше публикувана едва пет години по-късно, тъй като един от редакторите на списанието се беше възмутил от обстоятелството, че „една мръснишка сцена“ заслужава научен анализ. Тъй или иначе тази статия е сред най-цитираните ми работи у нас и в чужбина. Започвам с този пример, за да покажа, че когато тълкуваме паметниците на миналото, не бива да привнасяме в него „моралните устои“ на днешния ден. В обратния случай трябва да се забранят хиляди шедьоври на световното изкуство – от праисторията та до днес. Пресният пример с расовата дискриманация ни убеждава до какви абсурди може да стигне човекът на 21 век, който иначе се смята за венец на творението и неговата история.

Темата за сексуалността в изобразителното изкуство вероятно датира от момента, когато в колективното съзнание се диференцира опозицията „мъжко–женско“, т.е. от времето на късния палеолит. Тя е основната структурообразуваща формула в осмислянето на социума и света, защото напрежението в нея се разрешава по един естествен начин. През неолита основният космогоничен акт е раждането: Великата Майка ражда всичко в този свят. Когато мъжкото начало надделява, раждащата сила на женското е заменена с производствените умения на ковача, кото създава паралелен на природния свят на вещите. За да подчертае значимостта на тази нова, „направена“ вселена, митопоезисът прави ковача импотентен. Поетите и художниците също са демиурзи, творци – те създават света на думите и образите, семиотичната сфера, която за архаичния човек е дори по-важна от материалната. В мита божествата се влюбват помежду си или в смъртни, а героите обикновено са изключително потентни (Херакъл можел да оплоди петдесет девици за една нощ), тъй като това е силен акционален образ на тяхната физическа мощ. Митологията е построена върху две основни действия: секс и война, раждане и убиване. Дори в ранната гръцка философия четирите елемента (вода, огън, въздух, земя) се отблъскват или събират от двата творчески принципа: Вражда (разрушение) и Любов (съзидание).

Но едва когато сексът се секуляризира, когато започва да се освобождава от митологичните си стойности, той се превръща в еротика. Еротиката е израз на индивидуалното участие в секса, който вече е престанал да бъде само акт на прокреация, а е засегнал сферата на въображението и морала, възбудил е паметта за сексуалното изживяване. Гръцката лирика, индийската и китайската философия отразяват този процес и са разработили много аспекти и похвати на сексуалното наслаждение. В литературата и изкуството музата Ерато става не по-малко значима от Мелпомена. (Обр)

Отношението към секса в голяма степен определя характера на дадена цивилизация. Ако в Индия и Китай сексът е издигнат в ранг на изкуство, средновековната европейска култура напълно отрича плътските наслади. Веласкес и Гойя крият великолепните си картини, за да не бъдат разследвани от инквизицията. Разюздани и первезни връзки бележат упадъка на Рим, а противоестествените трансформации на пола предвещават катастрофата на либералния свят. В гендърния хоризонт, в който вилнее „новата нормалност“, вече нищо не може да бъде „неприлично“, след като постоянно се рекламира в мрежата и по телевизиите.

Много художници, в това число и български, създават еротични произведения. Те отразяват една важна емоционална категория в човешкото поведение – изкушението. Ренесансът видя в първородния грях не падение, а възход на човечеството. Живописците на Рококо откриха чистата еротика в т.нар. „галантни сцени“. Класицизмът се наслаждаваше на идеалното тяло, а романтизмът на тайните на харема. Голото женско тяло предизвиква Курбе и Реноар, немският експресионизъм откри в секса бягство от болезнената самота и страха.

Владо Пенев създаде цикъл рисунки на тема „Изкушения“. Трябва да се подчертае, че тези творби не попадат в жанра „акт“ – рисуване на голо тяло. „Актът“ е неутрална художествена категория, чрез него творците се учат и усъвършенстват своето майсторство. Разбира се, Владо доказва професионалните си умения, но акцентът пада не върху тяялото, а върху голотата. Това не са съблечени тела, а голи. Момичета, които в своята интимна уединеност не се притесняват от нея, които не позират с нея, а я носят „като дреха“. Имаме усещането, че макар в някои рисунки те да се събличат, никога няма да се облекат. Отпуснатото в сън след любовната битка тяло, събличащото се тяло, протягащото се тяло, видяното в красивия гръб тяло – все пози, които съзнателно или не разкриват тялото като извор на наслада. И още нещо – момичетата в рисунките на художника не се срамуват. Не защото са лишени от това чувство, а защото за тях срещата между мъжа и жената е нещо естествено.

През погледа на художника заспалите момичета будят еротичното въображение със своята пасивност и незащитеност. Още в античната вазопис спящата менада или нимфа, нападната от сатири, се превръща в такава чисто еротична формула, ако и да използва митологичен сюжет. От обещаващата естественост на позите в рисунките на Владо блика женската съблазън, която предизвиква съзерцанието и буди еротичното въображение. Повечето от творбите от цикъла са посветени на очакването, което е истински еротичното в секса. Ако фигурите са повече от една, това само умножава изкушението.

Позите в гръб на момичетата в някои рисунки напомнят „Венера с огледалото“ на Веласкес в Лондон, излегналите се във фас с ръце под главата отпращат към „Голата Маха“ на Гойя в Прадо. Съмнявам се Владо да е търсил този интертекстуален ефект, по-скоро в тях трябва да видим формулни пози на изкушението в иконографията на световното изкуство. Това са явно особено ерогенни пози, щом се повтарят с хилядолетия.

Рисунката подчертава пропорциите на женските тела: те са обикновено тънки и издължени, гъвкави и нежни. Това не са агресивни момичета, те по-скоро очакват с трепет своя миг, а дотогава отпуснатите им тела са обладавани от погледа. Еротичната същност на взора е разкрита не само в мита, но и в във философията на Платон: в зеницата на окото се отразява образът на любимия човек. Погледът обладава, затова още в древната иконография той има еротична сила, а фалосът е често снабден с око (Phalli oculati). Вл. Пенев моделира със светлосянката пластиката на тези млади тела, но отделя голяма роля и на контура, който плавно обхваща формите, за да извая тяхната крехка елегантност. Чрез контура художникът сякаш нежно гали телата и това предизвиква у зрителя усещане за допир. Така оптиката се превръща във въображаем тактилен контакт.

Еротичната предизвикателност в тези рисунки се засилва от колорита. Цветът в тях няма функцията да определя предмета. Той обгръща телата в багрена мъгла, потапя ги в особена лирична, понякога тайнствена, атмосфера и по този начин въздейства емоционално. Сякаш погледът се замъглява от негата на голотата, сякаш мъглата частично скрива голотата, за да я направи по-скоро намекваща, отколкото откровена.

„Изкушенията“ на Владо Пенев са интимни изповеди. Това са рисунки – съзерцания на женската привлекателност, възбуждаща мъжката страст.С този еротичен цикъл художникът поставя пред морала на нашето време няколко въпроса. Първият е сексуалното влечение като израз на природното в нас. Вторият е – срамно ли е да се допуска външния поглед до интимния свят. Третият се отнася до безмислената дискусия за половата диференциация и идентичност, която вълнува импотентния либерален контингент. Отговорите на художника са недвусмислени: има само два пола – мъж и жена, отношенията между тях са естествени, защото Бог така ги е орисал, и са вътрешно красиви, защото носят взаимно наслаждение. Да почустваш зова на женствеността е знак, че си жив.