25 Февруари, 2023 11:32 2 009 2

45 години от смъртта на Анастас Петров – „бащата на българския балет”

  • анастас петров-
  • огнян стамболиев-
  • балет-
  • годишнина

И 95 години от първата балетна постановка у нас

Заради турското робство, забавило културното ни развитие с векове, и операта, и особено балетът у нас се появиха късно – едва в началото на ХХ век. Раждането на българското танцово изкуство стана трудно и по ред други причини – липсата на подкрепа от държавата, предубеждението дори на културните пластове от обществото към него, отсъствието на подготвени кадри. Първият, който се осмелява да направи нещо е Пешо Радоев / 1876-1956/. Един любител- ентусиаст, който с много самообразование и самоотвержен труд полага основите на класическия танц и дори става първият балетмайстор на Оперната дружба, основава и първата балетна школа у нас. Но за баща на балета у нас историците с определят Анастас Петров / 1899- 1978/. Той е първият истински и голям професионалист – градител, като дейността му е в три неделими хипостази: премиер- солист, педагог и балетмайстор- постановчик от 1927 до 1961 година на сцената на Националната опера.

Роден е на 1 септември 1899 г., под знака на Девата, в Добрич, в скромно чиновническо семейство, в което изкуствата са на особена почит. Танцува от дете, просто от малък усеща, че е роден за танца. Като ученик във Варненската мъжка гимназия през 1920 година вижда за първи път балет – при това истински! Посещава серията солови концерти на руската балерина белоемигрантка Мария Юриева, прима на московския балет. Това е решаващ момент в живота му. След две години заминава за Берлин с малка сума, отпусната от по-големия му брат. Постъпва в школата на Е. П. Едуардова, която оценява добрите му природни данни, неговата артистичност и музикалност, както и огромната му страст към балета. Прави го свой асистент. През 1925 г. Анастас Петров завършва тази школа и решава отново да учи – вече при балетмайстора Макс Терпис от Берлинската Щатс опера. Обучението му при Макс Терпис до голяма степен го формира като художник. Заедно със сериозните си занимания по класически балет, той влиза и в света на свободния, изразен танц, към който го приобщава прочутия му учител. В тази връзка самият Анастас Петров споделя в интервю пред биографката си Виолета Консулова: „ :Аз се възпитах в двойното лоно на класическия и на свободния танц. Това отчасти ми попречи да се изградя докрай и напълно като типичен представител на класическия балет, отчасти ми помогна в експериментите ми за неговото обновяване. Винаги съм съзнавал приоритета на класическата балетна школа, но съм бил и привърженик на съдържателното балетно изкуство”.

Завърнал се в родината си през 1926 г., въпреки възможностите да остане на Запад, Анастас Петров решава, че трябва да служи на родината си и постъпва като солист и балетмайстор във вече одържавената през 1922 г. Народна опера в София. По това време тя преживява истински подем. Тук работят големите руски диригенти - белоемигранти Исай Добровен и Моисей Златин, германецът Херман Щанге, както и младите и талантливи Асен Найденов и Асен Димитров. Режисьори са Драган Кърджиев и Христо Попов, а художник Александър Миленков. В солистичния певчески състав блестят: Петър Райчев, Христина Морфова, Тодор Мазаров, Констанца Кирова, Михаил Попов, Цветана Табакова, Стефан Македонски, Ана Тодорова…Те са и първите ни оперни артисти със световно признание.

Пионерът Анастас Петров започва да работи усърдно. Основава нова балетна школа, поставя танците към всяка постановка, търси и подготвя млади балетни кадри. Само за няколко месеца подготвя танците в „Ловци на бисери”, „Орфей”, „Фауст”, „Еврейката”. Започва работа и върху първата самостоятелна балетна пиеса – „ Копелия” на Лео Делиб. Премиерата е истинско събитие. Това е всъщност официалното раждане на българския балет / 22 февруари 1927/. Всеотдайната му педагогическа работа дава своите сериозни резултати. Трупата се увеличава, професионализира, става все по-гъвкава и стабилна, способна да се справи с най- трудни задачи в различни по стил, епоха и естетика балетни, оперни и оперетни заглавия от богатия афиш на Операта.

Забележителни са постановките му на „Валпургиевата нощ” към „Фауст”на Гуно, Половецките танци от „Княз Игор” от Бородин, „Арлезианката” и „Кармен” на Бизе, дивертиментите от „Аида”, „Ловци на бисери”, „Хубавата Елена”… Следват и редица самостоятелни балетни спектакли: „Раймонда” на Глазунов, „Прометей” на Бетовен, „Болеро” от Равел, „Тамара” от Балакирев, „Есмералда” от Пуни, „Куклената фея” от Байер, които са също етап в развитието на трупата. По-късно той ще посегне и към големия балетен класически репертоар: „Жизел” на Адан и „Лебедово езеро” от Чайковски – те ще са върхът в постановъчната му дейност. Тя се отличава с отлично владеене на изразните средства на класическия танц и с умението му те да бъдат приложени хармонично, съобразно с възможностите на състава и отделните солисти / неговите солисти израстват като артисти с изявени индивидуалности, изразителни с определи актьорски индивидуалности/. В спектаклите му освен сериозната професионална култура, личи и пристрастието му към реалистичния танцов театър.

В 35-годишната си творческа дейност Анастас Петров ще постави танците в повече от 90 опери, ще създаде и 15 самостоятелни балетни постановки – част от тях жалони, образци в историята на българския танцов театър. Много са и образите, които пресъздава като солист- премиер на сцената. Сред тях критиката ще отбележи със суперлативи: Прометей , Клод Фроло от „Есмералда”, Гирей от „Бахчисарайски фонтан”, Зигфрид от „Лебедово езеро”, Змеят от „Змей и Яна” на Христо Манолов.

Ще подготви няколко поколения първокласни балетни артисти, част от които ще направят голяма кариера като солисти, а след това и като педагози и постановчици. Лили Берон, Магда Колчакова, Нина Кираджиева, Асен Манолов, Асен Гаврилов, Неделчо Изов, Крум Янков, Евгени Заднепровски – това е само малка част от тях. Все големи имена от историята на българския балет.

През 1961 година Анастас Петров напуска Операта, но не прекъсва педагогическата си дейност. През 1977 година е удостоен с голямата международна награда „ Готфрид фон Хердер” от Виена. Умира през 1978. Неговите признателни ученици и съграждани от Добрич организираха национален балетен конкурс, носещ неговото име.

„Копелия” е първият самостоятелен балет, поставен на сцената на Операта и датата 22 февруари 1928 г., се счита за рождена в летоброенето на българското балетно изкуство.

Хореограф на постановката е Анастас Петров, декорът е дело на Александър Миленков, а костюмите на Райна Ракарова. Диригент е Тодор Хаджиев. На премиерата играят Надя Винарова, Анастас Петров, Георги Дончев, Георги Попангелов. Успехът е толкова голям, че до края на сезона „Копелия“ е изиграна 21 пъти!

Очакванията и на критика, и на публика за „Копелия” са напълно удовлетворени. В „La Bulgarie“ излизат и първите ласкави отзиви:
„На сцената на Народната опера се постави пантомимата „Копелия”. Изпълнението за общо учудване бе задоволително, като знаем условията, при които се развива нашето балетно изкуство... Г-н Петров даде много интересни и хубави танци, неговото гъвкаво тяло бе извънредно изразително във всички свои жестове, скокове и танцови фигури... Вън от това, окото на балетмайстора следеше всички останали групови танци и сола и ние виждахме навсякъде неговата неуморна, системна работа...“
Анастас Петров танцува от малък, но се запознава с балета през 1920 г. като ученик във Варненската мъжка гимназия, когато посещава концерти на руската балерина белоемигрантка Мария Юриева. През 1922 г. Петров заминава за Берлин където учи класически танц в школата на Евгения Едуардова, балерина от Мариинския театър. От 1925 до 1927г. танцува в Дойче Опер Берлин.

След завръщането си в България, става солист и балетмайстор в Софийската опера от 1927 г., където остава до 1961 г. В този период поставя танците в повече от 90 опери и създава 16 самостоятелни балетни постановки – някои останали като образци в историята на българския танцов театър. Занимава се и с педагогическа дейност. Само месец след постъпването си в Операта, той основава първата професионална балетна школа в България, в която подготвя много изтъкнати български балетни артисти – Лили Берон, Асен Гаврилов, Нина Кираджиева, Асен Манолов, Люба Колчакова, както и Неделчо Изов, Крум Янков, Евгени Заднепровски. При него започват обучението си Калина Богоева, Ичко Лазаров, Константин Дамянов, Маргарита Траянова, Красимира Колдамова, Пенка Енчева. Школата съществува до 1944 г. По-късно приема да работи в държавното балетно училище.


Поставете оценка:
Оценка 4 от 8 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 ФАКТ

    2 4 Отговор
    Свърталище на обратни е балета.Това е традиция.
  • 2 Имах честта

    1 0 Отговор
    Да бъда негова ученичка в школата на ЦДНА. Школата се помещаваше на ул « Берюзов» това беше през 1962 год!
    В рода ни нямахме хора, които да се бяха занимавали с изкуство, а още по- малко - балет!
    Имаше една другарка- Мария, която се държеше много стого с нас. Един ден, повикаха родителите ми в школата! Останахме изумени, когато г- н Петров ни съобщи, че аз и едно момче Юри сме одобрени да учим в балетното у- ще в Ленинград!
    Бях малка и родителите ми не се съгласиха!
    Не знам какво щеше да излезе от мн.
    И сега- на 70 години още сънувам и залата и г- н Петров и стогата Мария и големите огедала и пияното....
    Балетьт е магия, вълшебство!
    Благодаря на « Факти» , че с тази статия ме подмладихте!
    Почивайте в мир, г- н Петров!