55 години без големия български оперен режисьор Драган Кърджиев

Професор Драган Кърджиев/ 1896- 1968/ посвети живота си на Софийската опера, за която работи от средата на трийсетте до началото на шейсетте година на миналото столетие, като даде своя голям принос и за професионализирането на българските музикални театри в страната / Стара Загора, Русе, Варна, Ямбол, Сливен/. Режисира близо 40 постановки, подготви няколко поколения наши певци за сцената, основа Учебния оперен театър при Музикалната академия. Името му остана като един от градителите на българския музикален театър, а Ямболският /основан през далечната 1924 г./ прие неговото име.

Роден е на 4 ноември 1896, под знака на взискателния Скорпион, в Париж, в семейството на агроном. Обича музиката от дете. Свири на пиано и цигулка. Учи две години право в София и същевременно работи като оркестрант в Свободния оперетен театър, а след това и в Народната опера. Започва да пише за музиката – статии, отзиви и рецензии за печата. Две години учи инженерни науки в Дармщадт, Германия, като едновременно посещава курсовете на филмовата школа на „Орландо филм” и на Музикалната академия във Франкфурт на Майн. През 1928 се дипломира в тази академия и работи като асистент на режисьорите Мордо и Баумайстер във Франкфурт. След година се завръща в България. Постъпва в Народната опера като артистичен секретар / 1929- 1931/, след това преподава музика в Еврейското училище в София/ 1931- 1933/.

Междувременно редовно участва във Вагнеровите тържества в Байройт като асистент на прочутите тогава режисьори Алфред Шпринг и Хайнц Титиен. Става запален „вагнерианец” и през 1934 година по препоръка на проф. Шпринг поставя за първи път у нас, заедно с диригента Моисей Златин „Лоенгрин”. Това е истинско събитие и бележи началото на възходящата му кариера като голям оперен режисьор. Всъщност, той е първият и засега единственият български оперен режисьор работил в Байройт. Оценен от българската и немската критиката, той е признат за един от най- задълбочените тълкуватели на творческото на великия немски композитор и реформатор на операта. Скоро започват да го канят и като гост- режисьор в Германия, където поставя опери на Моцарт, Глук, Сметана, Вагнер. На софийска сцена той ще постави с много голям успех трите най- популярни опери на този автор, освен „Лоенгрин”, още: „Летящият холандец” и „Танхойзер”.

От 1951 година, след блестящата си, изключително мащабна постановка на Вердиевата „Аида”, за която бива удостоен с Държавната/ Димитровската/ награда той е вече главен режисьор на първата ни оперна сцена. С артистите от солистичния състав и от хора работи упорито и всеотдайно всеки божи ден и именно той успява да спои всички творчески звена. Роден педагог Драган Кърджиев подготвя всеки от театъра – от първия тенор до артиста от миманса, затова в този период Софийската опера е оценена високо и в чужбина като „първокласен ансамблов театър”. По същото време става и редовен преподавател, професор в Музикалната академия, където открива и първата учебна сцена, така необходима за изграждането на младите певци като артисти. Полага основите на една богата и плодотворна традиция. През 1948 работи и за току-що одържавената Старозагорска общинска опера като поставя „Фауст” на Гуно, „Мадам Бътерфлай” на Пучини и „Травиата” от Верди. През следващата година, заедно с младия и темпераментен диригент Константин Илиев основава Русенската народна опера и режисира първата ѝ постановка, Вердиевата „Травиата” / посрещната като събитие от национално значение у нас!/, а по- късно и „Фауст” на Гуно, с което дава едно силно начало на този, по- късно вече водещ, наш музикален институт. Тези две постановки се играят много дълго и се считат за еталонни в историята на българския оперен театър. В тях израства и блестящата, звездна „Русенска оперна тройка“ / Кирил Кръстев, Пенка Маринова и Николай Здравков/

Репертоарът на професор Кърджиев в Софийската опера е изключително богат и разнороден, но неизменно съобразен с нуждите на състава, на публиката, а също и с някои негови пристрастия. При него няма егоцентризъм и желание да се изяви чрез определени композитори заглавия. Интересно, че той се обръща сравнително рядко към два от основните автори Верди и Пучини, макар че поставя с голям успех и техни творби. Открива по- малко познати автори и заглавия като „Таис” на Жул Масне, „Луиза” на Гюстав Шарпантие, „Мъртвите очи” на Ойген Д, Албер, „Сорочински панаир” на Мусоргски, „Фиделио” на Бетовен, „Сказание за невидимият град Китеж” на Николай Римски- Корсаков, „Четиримата грубияни” на Ермано Волф- Ферари, „Орфей“ на Глук, „Ирис“ от Маскани, Триптиха на Пучини... Цени високо и родното оперно творчество. Поставя „Луд Гидия” на Хаджиев, „Саламбо” от Веселин Стоянов, „Момчил” на Пипков, балета „Змей и Яна” на Христо Манолов. Той е и сред малкото добри преводачи на оперни либрета, при това от трите основни за операта езици: италиански, немски и френски! А това, бих подчертал от собствен опит, е един от възможно най- трудните видове превод, с който той наистина се справя наистина блестящо.

Привърженик на реалистичния театър, Драган Кърджиев е винаги верен на автора, чиято опера поставя.

Неговите постановки са винаги прецизно обмислени и изработени, в синхрон, с респект към стила, епохата, естетиката на композитора. Той не търси ненужното им ”осъвременяване”, да търси влияния от разни естетики, счита го за кощунство спрямо автора, не търси и ефектния мизансцен и външните ефекти. Не държи да се изяви лично, на всяка цена. Не е егоцентрик, за него операта е колективно творчество. А музиката е абсолютното, водещото начало, в нея е драматургията, сцената, театърът. Режисьор- музикант, който предварително познава не само клавира, но и партитурата на творбата, над която ще работи, той приема операта преди всичко като „музикална драма” или „музикална комедия”, в зависимост от жанра. Мизансцените му винаги са пределно логично построени, лаконични, без излишни движения и жестове. Акцентът е винаги върху артиста- певец и разкриването на ситуацията. В постановките си на Вагнер той донася у нас „от извора” естетиката на вече осъществената, мечтаната от Вагнер музикална драма с цялата извършена в немския театър революция в актьорската игра, режисьорски функции, постановъчно мислене, сценична техника...Бих казал, че тази вярна линия днес продължава и доразвива успешно неговият последовател Пламен Карталов, който реализира за първи път у нас Тетралогията на великия композитор- реформатор.

Да, проф. Драган Кърджиев беше голям режисьор- ерудит, театрал, музикант, педагог, градител, от тези, от които се нуждае днес българският оперен театър, преживяващ сериозна криза, не толкова заради безпаричието, колкото заради нелепите „реформи“. Днес, с малки изключения, просто нямаме творци от неговия ранг!