Мариан Бачев и Сашо Кадиев - българските Лоуръл и Харди

И през новата година младият театрален мениджър и продуцент Светлин Стоилов усърдно ще умножава заглавията в портфолиото на формация „Мелпомена”. Частният театър, създаден като пътуващ преди 15 години от покойния режисьор Георги Стоилов, набра популярност с хитовите заглавия „Вражалец”  и  „Големанов” на Ст. Л. Костов, както и с „Благородния испанец” по Съмърсет Моъм.

Вече няколко години по ред представленията са в челото на класациите по зрителски интерес у нас. Успехът на „Мелпомена” до голяма степен се дължи и на „американската формула” на правене на театър. Стоилов пръв въведе бонусите и комплиментите към билетите за театър. Убеден е, че специалното отношение към публиката от страна на театъра и актьорите винаги прибавя допълнителна стойност към резултатите.

„Мeлпомена” не само създава театрални продукти, но и се утвърждава като разпространител на заглавия на държавни театри. Светлин Стоилов работи в кооперация с признати и дебютиращи автори, спомагайки за популяризирането на сценичните им проекти. Вече няколко поредни лета „Мелпомена” релизира мащабни турнета в летните театри на Пловдив, Варна, Бургас, а през изминалата година показа „Вражалец” в зала 1 на НДК. Фактически няма театър в страната, където заглавията от портфолиото на формацията да не са представени.

Ето някои от постановките под шапката на „Мелпомена”: „Досадникът” с Александър Кадиев, Мариан Бачев,  Александър Сано, Александър Дойнов, Петьо Петков-Шайбата и Михаил Петров от Пернишкия театър (30 януари и 20 февруари на сцената на Сатиричен театър „Алеко Константинов”), „Мъже под чехъл” с Кирил Ефремов, Тончо Токмакчиев и Албена Колева (17 февруари на сцена „Сълза и смях”), „Операцията” с Мариан Бачев и Орлин Горанов, Тони Минасян, Жанет Иванова, Добрина Гецова (17 и 31 януари на сцената на Сатирата).

Ето какво споделя Мариан Бачев за работата си в „Мелпомена“:

„Като се има предвид, че съм действащ професионален актьор вече над 16 години (леле, кога станаха!?) и в същото време съм изкушен от театралния мениджмънт (завършил съм магистратура „Мениджмънт в сценичните изкуства“), си мисля, че вече повече разбирам театралните директори и продуценти, а когато театралният директор/продуцент е и актьор, какъвто е и Светлин, работата в театъра винаги върви по-гладко. Тънкостта е някъде там – да проявяваш разбиране и твърдост, без да бъдеш краен спрямо актьорската душа.

В случая с „Мелпомена” - театърът изхранва театъра. Събира актьори, които чрез своя система за проследяване на интереса  на публиката, достигат до сърцата на зрителите. И то главно из страната. Защото, нека не се лъжем, София не е България. Аудиторията е различна навсякъде, но винаги е специална – макар за публиката извън столицата да сме познати от телевизията, хората са отделили от времето и средствата си, за да ни видят „на живо“ и професионалната ни отговорност е в пъти по-голяма. Хубавото е, че  се събираме колеги, които работим това, което наистина ни харесва. Ако в държавния или общинския театър си длъжен да играеш в която и пиеса да те разпределят, то тук имаш свободата да избираш ролите си.”

За героя си Ралф Милано от „Досадникът”:

„Много ми допадна работата върху персонажа на наемния убиец Ралф Милано. Първо - защото е „отрицателен“, и второ - той е спаринг партньор на Франсоа Пиньон, персонажа на Сашо Кадиев. С него се срещнах за първи път на сцената в професионален план, а усещането беше като че сме били заедно години – едни български Лоурел и Харди. Допълвахме се прекрасно.

Основното предизвикателство беше да не се разбере какво ще бъде развитието на образите и съответно какъв ще бъде финалът – такъв тип ситуационни комедии обикновено са предсказуеми. Но познавам хора, които гледат спектакъла за шести или седми път – въпреки че знаят сюжета, не престават да се наслаждават на актьорската игра.

Публиката се забавлява от сърце в продължение на 100 минути на добро партньорство на сцената – един, смея да кажа, добре смазан екип, който театър “Мелпомена“ събра начело с режисьора Богдан Петканин, който от своя страна ни покани с Кадиев, Александър Сано, Александър Дойнов, Петьо Петков-Шайбата и младия Михаил Петров”.

Водещият на „Преди обед” по бТВ Александър Кадиев за героя си Франсоа от „Досадникът”:

„Никой досадник не осъзнава, че е досаден и се учудва и изненадва, когато хората, с които дружи, му казват, че е досаден. Той си мисли, че е приятен... Ако си досадник и така си се родил, си носиш мъката цял живот, никой не си общува с тебе, никой не отговаря на обажданията ти.

Тъй като репетирахме в Перник, беше голямо тичане, събирахме се рядко, защото всички са заети, истинско приключение си беше да сглобим технически пиесата. Аз водя действието през цялото време, а да водиш действието е трудно, трябва да знаеш какво правиш, да го правиш добре, бързо и атрактивно, за да привлича публиката.

По отношение на героя не ми беше трудно. Истината е, че като малък аз съм бил този досадник, сега някак си съм се „озаптил“. Очевидци твърдят, че съм бил ужасно досадно дете. Оттам ми се възвърна споменът, защото един актьор винаги трябва да взима от себе си за една роля, от това, което е преживял...”.