Вицепрезидентът Илияна Йотова открива изложбата на тракийските съкровища в музея “Гети”

Музеят „Гети“ в Лос Анджелис ще представи днес „Древна Тракия и класическият свят“: Съкровища от България, Румъния и Гърция - изложба, която изследва културните отношения между траките и техните съседи в продължение на две хилядолетия (около 1700 г. пр. Хр. - 300 г. сл. Хр.). Експозицията, която ще бъде във Вила „Гети“ до 3 март 2025 г., включва над 200 предмета, сред които изкусно изработени метални изделия от злато, сребро и бронз, керамика, надписи, каменни релефи и други произведения на изкуството, показващи Тракия и връзките ѝ с други древни култури в Средиземноморието и отвъд него.

„Тази изключителна изложба е първата, която се фокусира върху взаимовръзките и съперничеството между траките и техните съседи, особено Гърция и Рим“, казва директорът на музея „Гети“ Тимъти Потс, цитиран от пресслужбата на институцията. „За много от нашите посетители това ще бъде първото запознанство с тази завладяваща и изключително сложна древна култура, която е била едновременно страшна заради военните си умения и култивирана заради богатото си творчество, особено сребърните и златните съдове. Изключително сме благодарни на Министерството на културата на Република България и на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките за партньорството, с което направиха тази изложба възможна, както и на останалите спонсори на изложбата“, добавя директорът, предава БТА.

Вицепрезидентът Илияна Йотова, която е на посещение в Лос Анджелис, ще открие експозицията.

БЪЛГАРСКИТЕ ЕКСПОНАТИ

От българска страна в нея участват 14 музея с общо над 150 предмета – повече от 90% от всички експонати, включени в изложбата. Най-голям дял имат Националният археологически музей в София, Регионалният археологически музей - Пловдив и Историческият музей „Искра“ - гр. Казанлък, като предмети предоставят още: РИМ - Бургас, РИМ - Велико Търново, РИМ - Враца, ИМ - Карнобат, РИМ - Ловеч, Националният исторически музей, Музей „Старинен Несебър“, АМ „Проф. Мечислав Домарадски“ – гр. Септември, ИМ - Стрелча, АМ - Созопол и РИМ - Търговище. Представени са емблематични за Древна Тракия открития като Вълчитрънското златно съкровище, Панагюрското златно съкровище, комплексът предмети от могилата Голяма косматка край гр. Шипка, съдове от Рогозенското съкровище и много други. Включените в изложбата артефакти обхващат период от над две хилядолетия – от Късната бронзова епоха (II хил. пр.Хр.) до времето на Римската империя – и илюстрират важното място на Тракия в древния свят, се казва в прессъобщение на НАИМ-БАН. Водещи световни музеи също са предоставили предмети от своите колекции: музеят „Лувър“ в Париж, Британският музей, музеят „Метрополитън“ в Ню Йорк и самият музей „Гети“.

Над 30 движими културни ценности от богатото символично погребение на тракийския владетел Севт Трети от гробницата в могилата Голяма Косматка край Казанлък ще представи казанлъшкият Исторически музей „Искра“. Сред експонатите на казанлъшкия музей, участващи в изложбата, са златният дъбов венец, златният киликс, каничка и фиала от сребро, аскос и патера от бронз и транспортна амфора, както и части от пълния комплект въоръжение на владетеля.

Находката с най-ранната датировка, която е изпратена от Регионалния исторически музей - Бургас, е меден слитък с формата на разпъната волска кожа от края на бронзовата епоха и началото на ранножелязната епоха. В експозицията има още фрагмент от декрет между тракийския династ Садала и Месамбрия, както и т.нар. „Стела на даскала“ – надгробна стела от III в. пр. Хр., на която е изобразен седнал човек с отворена книга, гледащ надясно.

Сред предметите, изпратени от Археологическия музей в Созопол, е станалата популярна аполонийска каничка, която разкрива на археолозите ценни данни за връзката между тракийската и елинската цивилизация.

Посетителите ще могат да видят общо девет ювелирно изработени съда, предоставени от РИМ-Враца. Два са от съкровището от Могиланската могила във Враца и седем са от Рогозенското съкровище. От Врачанското съкровище са подбрани сребърен наколенник с позлата и златна каничка с изобразени колесници. От Рогозенското съкровище, наред с други сребърни предмети с позлата, са емблематичната фиала с Авгий и Херакъл и каничка с Богинята майка, седнала на лъвица.

Участие в изложбата ще има и Летнишкото съкровище, което се състои от апликации към конска амуниция, поставяни върху ремъците на оглавника, поводите, нагръдния ремък, седлото и гривата на коня, както и желязна юзда. Освен тях в съкровището, предоставено от Регионалния исторически музей в Ловеч, има и по-дребни предмети - сребърни с позлата осемлистни розети, жълъди, голям брой сребърни тръбички, мъниста, и др.

Релефът на пантера или лъв от експозиция "Археология" в Историческия музей в гр. Стрелча също е избран да бъде част от експонатите.

Регионалният исторически музей във Велико Търново представя в изложбата сребърен киликс с позлатена гравирана сцена, изобразяваща митологичния подвиг на Херакъл над тракийския цар Диомед.

Пловдивският регионален археологически музей участва с трите си големи съкровища, едното от които е емблематичното за България Панагюрско златно съкровище. Златният сервиз за пиене се състои от девет златни съда - фиала и осем ритона, с различни зооморфни и антропоморфни форми. Общото му тегло е 6,100 кг. Включва гръцки митологични персонажи и сцени, известни в Тракия през елинистическата епоха. Съкровището е принадлежало на все още неизвестен тракийски владетел на племето одриси, управлявал в края на IV и началото на III в. пр. Хр.

Вълчитрънското съкровище, каменната стела на Дейнес и бронзовата глава на Севт Третиса сред експонатите, с които Националният археологически институт с музей - БАН (НАИМ-БАН) участва в изложбата.

Кралевското съкровище от фонда на Регионалния исторически музей в Търговище също е част от артефактите на четиринадесетте музея от България. То представлява гробни дарове - украса на конска амуниция и накити - пръстени и гривни, с общо тегло 214 грама и датирано от първата половина на III в. пр. Хр.

Надгробна плоча на жена на име Юлия, седнала в двуколка, държаща две факли и изобразена като богинята на подземното царство Хеката, и мраморна табела датираща от IV в. пр. Хр. с посвещение към Кибела - богиня, популярна както сред гърците, така и сред траките - са сред артефактите от фонда на музей „Старинен Несебър“, които посетителите на изложбата в Лос Анджелис ще могат да видят.

Надписът от Пистирос или така нареченият Ветренски надпис от фонда на Археологически музей „Проф. Мечислав Домарадски“ в град Септември също е част от експонатите и това е втората му изложба в чужбина.

Историческият музей в Карнобат участва с най-ценния си експонат в изложбата - червенофигурната каничка с изображение на тракийски воини от V в. пр. Хр., открита през 1996 г.

КУЛТУРАТА НА ТРАКИТЕ

Земята на траките се е намирала на север от Егейско море, в област, която днес включва България и части от Румъния, Гърция и Турция. Тъй като са запазени малко писмени сведения, голяма част от това, което се знае днес за тази култура, произлиза от кратките, често пристрастни, разкази на старогръцки и римски автори, посочват организаторите на изложбата. Въпреки това археологическите открития, направени в региона от началото на XX в. насам, дадоха много сведения от първа ръка за тракийската история, култура и общество. Тези открития осветляват богатите ресурси и разнообразните художествени постижения на Тракия, както и уникалното ѝ положение - географски, политически и културно - между Изтока и Запада.

Предците на траките, които мигрират от евразийската степ към днешна България, създават специфична култура през Късната бронзова епоха (около 1500 г. пр. Хр.). Тракийските племена стават известни с уменията си на конници и воини и си взаимодействат с микенските гърци и централноевропейците, като тези влияния могат да се проследят в производството на метални изделия. В изложбата са представени богати колекции от луксозни метални съдове - съкровища в буквалния смисъл на думата, включително такива, открити във Вълчитрън, Панагюрище и Рогозен в България. „Изложбата е рядка възможност за вила „Гети“ да запознае американската публика със света на Древна Тракия - място и култура, които заслужават много по-голямо внимание. Представеният археологически материал, вариращ от впечатляващо злато и сребро до керамика и гробищни паметници, ни позволява да представим Тракия от тракийска гледна точка, като на моменти оспорва възгледите, изразени от древногръцките и римските автори“, казва Сара Е. Коул, съкуратор на изложбата.

Културните и политическите взаимодействия на Тракия с Древна Гърция, Персия и Рим, които оформят историята и изкуството на региона, са основен акцент в изложбата. От бронзовата епоха гърците пътуват до Тракия заради богатите залежи на злато, сребро и мед, като основават градове и търговски пунктове с местните траки. Ахеменидското царство достига Тракия през 513 г. пр. Хр., подчинявайки племената и оставяйки трайно културно влияние, особено в използването на златни и сребърни трапезни съдове. Траките се сражават като наемници за ахеменидските царе в Гръко-персийските войни (492-449 г. пр. Хр.). Векове по-късно Римската империя се разширява в Тракия и я прави своя провинция при император Клавдий около 46 г. сл. Хр. Траките възприемат римските обичаи и латинския език, като същевременно запазват много местни традиции, отбелязват от музея „Гети“.

КОЙ Е ГЕТИ

Дж. Пол Гети (1892-1976 г.) е американски петролен магнат, смятан за най-богатия човек в света към момента на смъртта си, посочва енциклопедия „Британика“. Притежава контролен пакет акции в петролната компания „Гети“ и в близо 200 други концерна.

След като завършва Оксфордския университет през 1913 г., Гети влиза в петролния бизнес в Тълса, Оклахома, с помощта на баща си Джордж Ф. Гети, който е петролен милионер. Младият Гети се оказва талантлив предприемач и до 1916 г. печели първия си милион, след което се премества в Калифорния. През 20-те години на миналия век, след като натрупва значително състояние, той започва малко по малко да придобива контрол над няколко големи независими петролни компании и започва да изгражда огромна финансова империя. Най-печелившото му начинание е 60-годишната концесия за добив на нефт, която получава в Саудитска Арабия през 1949 г. Печалбите от нея го превръщат в милиардер в средата на 50-те години.

Гети, известен с ексцентричните си навици се жени и развежда пет пъти, посочва „Британика“. След Втората световна война остава още малко време в САЩ, след което се установява в голямо имение във Великобритания. През 1953 г. основава музея „Гети“ в Малибу, западно от Лос Анджелис, където излага много от предметите на изкуството, които е събрал през живота си. Гети, който умира през 1976 г., завещава по-голямата част от състоянието си на настоятелството на музея. Тръстът „Гети“ се превръща в голяма филантропска фондация и построява център „Гети“ - културен комплекс в Лос Анджелис, открит през 1997 г.