Документална изложба в памет на митрополит Кирил

Документална изложба за 100-годишнината от смъртта на Видинския митрополит Кирил организира на 21 май Държавен архив – Видин, в града. Съорганизатори на събитието са Видинската света митрополия и лично Негово високопреосвещенство Видинският митрополит Дометиан.

Изложбата се открива в 11.30 часа в сградата на Държавен архив – Видин, а преди това, в 9.00 часа, ще бъде отслужена тържествена света литургия и в 10.30 часа – панихида в памет на митрополит Кирил пред ковчега със светите му мощи в катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ в крайдунавския град.

По-късно, в 15.00 ч., предстои събитието „Световно кафене“ в памет на митрополит Кирил в Народно читалище „Цвят - 1870“ – Видин.

ххх

Кирил Скопски и Видински (1833-1914) е православен български митрополит, висш екзархийски духовник и просветен деец. Светското му име е Коста Стоичков и е роден на 15 юли 1833 г. в Берковица. След завършване на началното си образование постъпва като послушник в Чипровския манастир „Свети Йоан Рилски”. През 1857 г. е подстриган в монашество с името Кирил. През 1858 г. Кирил заминава за град Карловци, Австро-Унгария, където 4 години учи в местната сръбска духовна семинария.

През лятото на 1863 г. се завръща във Видин, където по настояване на тогавашния патриаршески видински митрополит е арестуван. След обиск откриват у него книга, описваща историята за царуването на българския цар Йоан-Асен II, което става повод да го изпратят в Цариград и да го изправят пред патриаршески съд. Осъден е на 3 години заточение и е изпратен в Сивас, Мала Азия.

След като е освободен през 1866 г., Кирил се установява в Тулча, където до 1870 г. работи като учител, а заедно с това служи и като дякон в тамошната църква. През 1870 г. е ръкоположен за йеромонах, а скоро е възведен и в архимандритски чин и назначен за председател на българската църковна община в Силистра.

След учредяване на Българската екзархия е повикан в Цариград, където през 1872 г. е произведен в епископски сан с титлата Белоградчишки от екзарх Антим I. Впоследствие е назначен за екзархийски викарий във Видинска епархия, където остава до 1874 г.

От края на същата година епископ Кирил е управляващ Скопска епархия, а през лятото на 1875 г. е избран за Скопски митрополит. През 1877 г., след започването на Руско-турската освободителна война, митрополит Кирил е принуден да напусне Скопие, като първоначално се установява в Цариград, а след това в София. Участва в организацията на Кресненско-Разложкото въстание заедно с митрополит Натанаил Охридски.

От 1887 г., след отстраняването на митрополит Мелетий Софийски, е управляващ Софийска епархия. След смъртта на видинския митрополит и бивш екзарх Антим I от края на 1888 г. е управляващ Видинска епархия. 21 март 1891 г. е избран за видински митрополит.

През 1902 г. дарява 50 000 лева за построяването на сградите на Софийската духовна семинария. Умира във Видин на 21 май 1914 г. Погребан е до катедралния храм „Св. Димитрий Солунски“.