Ивайло Христов: От 25 г. държавата не знае какво прави с културата си

Вече 25 години българската държава не знае какво прави с изкуството и културата си, няма никаква концепция. Това заяви в bTV актьорът, режисьор и преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” Ивайло Христов.

В събота той отказа да приеме „Аскеер” за главна мъжка роля на церемонията в Театър „Българска армия” в знак на протест, защото не приема културата да е „завряна в най-гадния ъгъл на задния двор на държавата”.

Той спечели наградата за образа на Коулмън Конър в „Самотният Запад" на Театър 199. Другите номинации бяха на Владимир Пенев за ролята на Арпагон в „Скъперникът" и Малин Кръстев, който играе Валийн Конър в „Самотият Запад".

Ивайло Христов сподели, че това е било спонтанен жест, след което уточни, че не е жест, а твърда позиция, и не е спонтанно, а постоянно отношение. За да опише ситуацията, той цитира реплика от представлението „Буре барут” на Деян Дуковски: „Ние живеем в хемороида на гъза на света.”

„Този път ми прикипя, защото на 24 май обикновено се раздават дипломите в Академията. Виждам класа си една година по-късно, борещи се за оцеляване. От 20 души само 3-4 са намерили реализация като актьори. И ми стана мъчно, че такава енергия и талант се разпилява поради безхаберие на държавата и липса на идея за развитие”, разказа Ивайло Христов.

„Другите професии могат да си намерят работа и на друго място, а актьорът трябва да попадне в трупа с режисьор, но нито провинциалните, нито софийските театри имат възможност да вземат актьори”, допълни той.

На церемонията за връчването на наградите „Аскеер” присъства и министъра на културата Петър Стоянович, който посрещна жеста на Ивайло Христов с полуусмивка.

„Той също се пече на този огън. Не става въпрос само за заплатите на актьорите. Какво да направи и министърът с такъв бюджет. В Македония бюджетът за култура е 1,5% от БВП, разкриват театри, а тук е 0,5%”, възмути се още Христов.

По думите му, такова отношение към изкуството и културата, както и липсата на стройна система в образованието, води до опростачване на народа.

„Аргументът, че театрите са пълни, е измишльотина. Филм и половина на година не е снимане. Правят се сериали, да, но по телевизията повечето са турски”, посочи той и изтъкна, че държавата трябва да полага специална грижа за културата си.

„Защо няма закон за театъра толкова време. Законът за меценатството е напълно неприложим. Културата и здравеопазването са извън икономиката, те са в бялата книга на изчезващите видове”, допълни Ивайло Христов и призова за сериозна държавна политика в тези сектори.