Уникална операция отпреди 2500 години върнала способността на жена да говори и да се храни

Скитска жена е претърпяла уникална операция преди 2500 години, която е възстановила способността ѝ да говори и да се храни. До това заключение са стигнали учени от Лабораторията по ядрена и иновативна медицина към Физическия факултет на Новосибирския държавен университет. Подробности са публикувани на уебсайта на учебното заведение.

Учените са извършили компютърна томография на черепа на скитската жена. Оказало се, че през живота си „тя е претърпяла сериозна травма на главата, довела до разрушаване на дясната ѝ темпоромандибуларна става“. Тя е претърпяла и голяма операция за възстановяване на функцията на долната си челюст, която е възстановила способността ѝ да „говори и се храни“.

В темпоромандибуларната става на жената са пробити два канала (единият с дължина приблизително 5 мм, а другият с дължина приблизително 8 мм, и двата с диаметър 1,53 мм); изглежда, че тя е държала устата си отворена по време на операцията. В каналите са открити остатъци от еластичен материал – вероятно конски косъм или животинско сухожилие.

„Тази примитивна протеза е държала ставните повърхности заедно и е позволявала на пациентката да движи челюстта си. Ставата е работила, но тя все още не е можела да дъвче храна от увредената страна поради силна болка“, обясни Андрей Летягин, доктор на медицинските науки, професор - радиолог.

Успехът на операцията се потвърждава от откритието на „асиметрия в зъбната дъга и признаци на повишено натоварване от лявата страна“. Това означава, че тя е оцеляла известно време след операцията и е била на 25-30 години по време на смъртта си.

„Учените никога преди не са се сблъсквали с подобни открития и не са срещали препратки към подобни операции в научната литература“, подчертават от университета.

Останките на жената са открити в гробището Пазирик на платото Укок в Алтай.

Пазирикската култура принадлежи към скито-сибирския свят от желязната епоха (VI-III век пр.н.е.). Известна е със своите „замръзнали“ гробове, в които се съхраняват органични предмети и понякога дори мумии на починали.