12 юни 1940 г.: 13 000 британски и френски военни се предават на фелдмаршал Ервин Ромел

На 12 юни 1940 г. в малкото френско рибарско градче Сен Валери ан Ко (Saint-Valery-en-Caux) в Нормандия се разиграва една от най-драматичните и по-малко известни трагедии от началото на Втората световна война, когато около 10 000 до 13 000 съюзнически войници се предават на тогавашния генерал-майор Ервин Ромел.

Това събитие се случва само седмица след успешния край на мащабната евакуация при Дюнкерк.

51-ва Хайлендска дивизия (51st Highland Division), елитна шотландска част под командването на британския генерал-майор Виктор Форчън, по време на германския пробив се отделя от основните Британски експедиционни сили (BEF) и е поставена под пряко френско командване, за да подсилят отбраната по река Сома. Заедно с шотландците се сражават войници от Френския 9-и армейски корпус и 2-ра кавалерийска дивизия, включително френски колониални войски.

Ервин Ромел командва легендарната 7-а танкова дивизия, наричана още „Призрачната дивизия“ заради изключително бързото си и непредвидимо придвижване. Ромел извършва мълниеносен маневрен обход през Нормандия, като пресича пътя за отстъпление на съюзниците на запад и ги притиска до стръмните скали на Ламанша в Сен Валери ан Ко. Неговата артилерия заема позиции по високите скали над града и започва безмилостен обстрел. За разлика от Дюнкерк, където стотици хиляди са спасени, тук планът за евакуация по море се проваля.

Гъста мъгла обгръща брега на 11 и 12 юни, което пречи на корабите на Кралския флот да се приближат до пристанището. Германският обстрел от скалите и бързото превземане на самото пристанище от силите на Ромел правят качването на съюзническите войници на лодки напълно невъзможно. Войниците са изтощени от десетдневни непрекъснати боеве, без муниции и напълно обкръжени. Сутринта на 12 юни френските сили в сектора вземат решение да капитулират. Виждайки, че по-нататъшната съпротива е безсмислена и ще доведе до сигурно клане, генерал-майор Виктор Форчън взема най-тежкото решение в кариерата си и предава шотландската дивизия на Ромел.

Пленените войници са изпратени на тежък пехотен марш от стотици километри през Франция и Германия до военнопленнически лагери в Източна Европа. Те прекарват там цели пет години в лишения до края на войната през 1945 г. В Шотландия това събитие остава като дълбока историческа травма. Появяват се обвинения, че Уинстън Чърчил съзнателно е „жертвал“ Хайлендската дивизия, за да демонстрира солидарност с Франция и да задържи френското правителство във войната.

През юни 1944 г. 51-ва Хайлендска дивизия е възстановена с нови попълнения. Те участват в десанта в Нормандия и символично маршируват обратно в Сен Валери ан Ко, но този път като нейни освободители.