Теди Москов на 66: Режисьорът, който превърна абсурда в почерк

На сцената героите му често говорят на ръба на смисъла, предметите оживяват, а сериозните теми минават през клоунада, гротеска и неочакван обрат. На 7 октомври Теди Москов навършва 66 години, а годината го завари не в равносметка, а сред нови представления, срещи с публика и книга за собствения му път.

Стефан Москов, както е рожденото му име, е роден на 7 октомври 1960 г. в София. Той е син на писателката и драматург Рада Москова и на оперния фониатър д-р Стефан Москов. Завършва куклена режисура във ВИТИЗ през 1985 г. в класа на Юлия Огнянова, а през 1992 г. специализира драматична режисура в Рим.

„Улицата“ го превръща в разпознаваем автор

Москов е сред режисьорите, които променят езика на българската комедия през 90-те години. Той основава театър „Ла Страда“, а между 1993 и 1996 г. създава девет епизода на телевизионното шоу „Улицата“. Форматът събира актьори, клоунада, политическа сатира и импровизация и получава награда на критиката на фестивала в Монтрьо през 1996 г.

Сред емблематичните му спектакли са „Мармалад“, „Майстора и Маргарита“, „Комедия на слугите“, „Сирано дьо Бержерак“, „Възгледите на един пън“ и „Каквато ти ме искаш“. От 1995 г. режисира и в германски театри. През 2010 г. е удостоен с държавната награда „Златен век“.

Катастрофата, за която разказва без патос

Една от най-тежките страници в живота му е свързана с автомобилна катастрофа в Германия. В интервю за bTV Москов разказва, че е бил 45 дни в кома, а след това три месеца в инвалидна количка. „Нямах страх, че ще остана парализиран, но имах страхова психоза… не смеех сам да оставам“, казва режисьорът.

Преживяното присъства и в разговорите, включени в биографичната книга „Теди Москов – някои могат, други – не“. Автор е журналистът и театрален критик Димитър Стайков. Книгата беше представена през 2026 г., а срещата с читатели в книжния център „Гринуич“ се превърна в своеобразно сценично изпълнение на Москов.

Нови спектакли и срещи с публиката

През 2026 г. Москов постави „Мухи без глави“ на сцената на Пазарджишкия театър. Спектакълът беше представен и в Бургас, а в разговор за „Варненско лято“ режисьорът определи въображението като свобода и заяви: „Смехът, както знаем, е здраве“.

През юли две негови постановки гостуваха в Созопол – „Дабъ дешил ине“ и „Сграбчи лъва“. Първата предлага сатиричен поглед към историята и въпроса как би изглеждал светът, ако Втората световна война не беше избухнала, а втората е вдъхновена от филма „Армията на Бранкалеоне“ на Марио Моничели.

Работата му продължава и през есента. В Малък градски театър „Зад канала“ са насрочени представления на „Недоразбраната цивилизация /или загадката на пирамидите/“ на 15 октомври, 1 ноември и 16 декември. Спектакълът използва текстове на Захари Стоянов, Стоян Михайловски, Елин Пелин и Найден Шейтанов.

Източници: btvnovinite.bg, bnrnews.bg, segabg.com