Две силни слънчеви изригвания бяха засечени вчера

7 Октомври, 2026 13:31 468 3

  • магнитни бури-
  • магнитна буря-
  • слънчево изригване

Плазмен облак се насочва към Земята, възможна е магнитна буря на 9 октомври

Две силни слънчеви изригвания бяха засечени вчера - 1
Снимка: Shutterstock

Две изригвания от клас M бяха регистрирани на Слънцето на 6 октомври, а едното от тях предизвика коронално изхвърляне на маса (CME), насочено към Земята. Според актуалните прогнози плазменият облак може да достигне планетата на 9 октомври и да предизвика слаба до умерена геомагнитна буря.

Слънчевата активност достигна умерено ниво, след като активната област AR4549, разположена близо до центъра на видимия слънчев диск, произведе две изригвания от клас M в рамките на около два часа. Австралийският център за прогнозиране на космическото време отчита събития с мощност M1.4 в 06:10 UTC и M1.9 в 08:05 UTC на 6 октомври. Американският център NOAA определя второто като M1.8, което е малка разлика, свързана с обработката на наблюденията.

Клас M означава умерено силно слънчево изригване. Скалата за рентгенови изригвания включва категориите A, B, C, M и X, като всяко следващо ниво е десет пъти по-мощно от предходното. Следователно събитията от 6 октомври са значими, но не попадат в най-мощната категория X.

Плазмен облак се движи към Земята

Особено внимание привлича изригването M1.4. Наблюденията показват, че то е било придружено от коронално изхвърляне на маса, при което огромно количество плазма и магнитно поле напуска слънчевата корона.

Европейският Solar Influences Data Analysis Center (SIDC) съобщава за слабо halo CME, регистрирано от коронографа LASCO на космическата обсерватория SOHO. Предварителните оценки дават проектирана скорост от около 560 км/с, а облакът има компонент, насочен към Земята. Очакванията са той да достигне планетата около 9 октомври.

Това обаче не означава автоматично силна магнитна буря. Ефектът върху земната магнитосфера зависи не само от скоростта и плътността на плазмата, но и от ориентацията на магнитното поле в самия CME. Особено важен е неговият северно-южен компонент. Ако при пристигането той е ориентиран достатъчно силно на юг, взаимодействието със земното магнитно поле може да стане по-ефективно и геомагнитната активност да се засили.

Към 7 октомври британският Met Office прогнозира вероятни условия за G1, или слаба геомагнитна буря, и възможност за G2, умерена буря, на 9 октомври. Центърът изрично посочва, че засега не се очакват други насочени към Земята CME.

Какво означава магнитна буря G1 или G2

Скалата на NOAA за геомагнитните бури е от G1 до G5. G1 е най-ниската степен, докато G2 означава умерена буря. При подобни условия са възможни временни смущения в радиокомуникациите и сателитните системи, както и промени в работата на електрическите мрежи във високите географски ширини. Най-видимият ефект обикновено е разширяването на зоната, в която могат да се наблюдават полярни сияния.

Met Office очаква именно около пристигането на CME на 9 октомври зоната на северното сияние да се разшири към по-ниски географски ширини, макар че колко далеч на юг ще достигне ще стане ясно едва след като бъдат измерени действителните характеристики на плазмения поток.

Активната област AR4549 остава под наблюдение

Източникът на двете изригвания, AR4549, е магнитно сложна слънчева област. NOAA съобщава, че тя продължава да расте и да образува нов магнитен поток, като през последното денонощие е произвела почти цялата по-съществена активност на видимата страна на Слънцето.

Прогнозите оставят вероятност за нови изригвания от клас M през следващите дни и по-малка вероятност за по-силно събитие. Това обаче не означава, че непременно предстои мощно изригване. Подобни прогнози оценяват вероятността според магнитната структура на активните области, но точният момент и силата на отделно слънчево изригване не могат да бъдат надеждно предвидени дни предварително.

Затова основното събитие, което специалистите следят в момента, е пристигането на плазмения облак от 6 октомври. По настоящите модели 9 октомври е най-вероятният ден за повишена геомагнитна активност, като засега прогнозата е за слаба до умерена магнитна буря, а не за екстремно събитие.


Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка от 0 гласа.


Подобни новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Укрия

    2 0 Отговор
    Успешно ги отблъснахме. За следващия път ще ни трябват още 10 милиарда. Ще пазим целия ЕС от слънчеви изригвания.
  • 2 Сигурност

    0 0 Отговор
    Никой не гарантира че след една минута светът няма да свърши,божа работа.
  • 3 аааа

    0 0 Отговор
    Вероятно някъде ще има силон земетресение, учените доказаха връзката между слънчевата активност/ плазма и земната кора. То даже е логично, без да сме специалисти. Има даже конкретен пример: украинския/съветския учен Ема Ивановна Несмеянович.
    Тя работи в Киевския институт по геофизика към Академията на науките на УССР. Още през април 1988 г. (месеци преди трагедията) тя изнася научен доклад в Томск, който по-късно е публикуван.
    В нейния труд тя прави изключително точно и зловещо предсказание:
    • Място: Посочва конкретната сеизмична зона, обхващаща Ленинакан, Спитак и Кировакан.
    • Време: На графиката си отбелязва пик на амплитудата със смущаващо точен времеви прозорец – 7–13 декември 1988 г. (Земетресението се случва на 7 декември 1988 г.).
    За съжаление, тогавашната официална съветска научна общност отхвърля нейните изследвания и методи. Причината е, че теориите ѝ се базират главно на космически и слънчево-земни връзки (влиянието на слънчевата активност и планетарните конфигурации върху земната кора),