9 октомври 1878 г.: Русия поема управлението на Южна Бесарабия с над 100 хиляди българи

На 9 октомври 1878 г. Руската империя поема управлението на Южна Бесарабия от Румъния. В областта по това време живеят около 103 000 българи, разпределени в два града и близо 70 села, сред които водещо място заема Болград.

Смяната на властта е резултат от решенията на Берлинския конгрес, който преразглежда Санстефанския договор след Руско-турската война от 1877–1878 г. Южна Бесарабия е върната на Русия, а Румъния получава Северна Добруджа като компенсация. Така българско население от двете страни на Дунав остава извън границите на новоосвободеното Княжество България.

Българска общност край Дунава

Масовото заселване на българи в Бесарабия започва в края на XVIII и началото на XIX век. След руско-турските войни цели семейства напускат българските земи и се установяват в южната част на Руската империя. На преселниците са предоставяни земя и привилегии, които подпомагат изграждането на устойчиви земеделски и търговски общности.

Болград постепенно се превръща в център на българския обществен и културен живот. Градът е свързан с Болградската гимназия, която подготвя бъдещи общественици, политици и просветители за възстановената българска държава. Сред бесарабските българи се развиват училища, църковни общини и местни форми на самоуправление.

Териториална размяна с дълги последици

Връщането на Южна Бесарабия на Русия възстановява границата, съществувала преди Парижкия мирен договор от 1856 г. Тогава, след Кримската война, Русия отстъпва района на Молдова, която през 1859 г. се обединява с Влашко и поставя основите на Румъния.

Решението от 1878 г. има последици не само за държавите, но и за хората, живеещи в спорната територия. Българите в Южна Бесарабия отново попадат под руска власт, докато други български общности са оставени в Румъния, Османската империя или извън пределите на Княжество България.

„Берлинският договор раздели българите на пет части“, пише писателят, историк и журналист Георги Пашев в документалната си повест за Съединението, цитирана от Българското национално радио.

Това разделение определя съдбата на българските общности за десетилетия напред. Бесарабските българи запазват езика, религията и местната си памет, но политическите граници около тях продължават да се променят. Историята на Южна Бесарабия остава един от примерите за последиците от решенията на великите сили върху население, което не участва пряко в преговорите, определили бъдещето му.

Източници: archives.bnr.bg, new.bnr.bg, hiclub.bg