Асен Йорданов: българинът, който покори американското небе

На 15 години Асен Йорданов вече има собствено ателие в семейния апартамент в София. Там не просто сглобява играчки, а опитва да разбере как работят машините. По-късно сестра му Милка разказва, че като дете той се опитал да създаде перпетуум мобиле, основан на магнитната сила като постоянен източник на енергия.

Това любопитство бързо се превръща в мания по летенето. През лятото на 1912 г. баща му Христо Йорданов го води по технически изложби и музеи в Италия, Швейцария и Франция. След това го изпраща да учи френски в пансион в Женева. Младият Асен обаче не остава дълго там. Той напуска без разрешение и стига до школата на прочутия френски авиатор Луи Блерио край Париж.

„В семейството ни бяхме шест деца – четири сестрички и двама братя, единият от които почина на шест годинки“, разказва Милка Маркова в спомен, цитиран от OFFNews. Тя описва баща им като зает инженер, химик и общественик, който въпреки това насърчавал интересите на всяко от децата си. Самата Милка по-късно става преподавател по цигулка и изгражда музикална кариера в България и Франция.

От семейното ателие до първия български самолет

През 1915 г. Йорданов създава „Йорданов-1“ – самолет, изработен с помощта на предоставен от Министерството на войната двигател. Работата по машината се извършва в салон на бивш ресторант в Княжево. По време на Първата световна война той служи като пилот и изпълнява 84 бойни полета.

След войната Йорданов се насочва към Съединените щати. През 1921 г. заминава заедно с Александър Стоянов, с когото планират да участват в състезание за обиколка на света със самолет. Конкурсът е отложен, но Йорданов остава в Америка. В началото не знае английски и се издържа с почистване на сняг и работа по строежи. Учи езика сам в обществената библиотека, докато чете книги и технически ръководства.

В Америка Асен става Джери Джорданоф. Работи като конструктор, тестов пилот, летец-инструктор и автор на авиационни ръководства. Сред книгите му са „Вашите крила“, „Полет в облаците“ и „Илюстрован авиационен речник“. Националният музей на въздуха и космоса „Смитсониън“ пази негов архив, включващ кореспонденция, статии, фотографии и биографични материали.

Три брака и една късна връзка с родината

Личният живот на авиоинженера също преминава през резки обрати. През 1929 г. той се жени за Алис Грант Патън, внучка на президента на Съединените щати Юлисис Грант. Двамата са известни като „летящото семейство“, защото Алис също пилотира самолети. Бракът им приключва през 1942 г.

Следва кратък втори брак с Даяна, приключил през 1950 г. Пет години по-късно Йорданов се жени за Люсил Ендрюс, която остава негов спътник до края на живота му. След финансови трудности и пенсионирането си през 1962 г. той се установява в малка къща в Харисън, щата Ню Йорк.

Йорданов не прекъсва връзката си с България. През 1947 г. успява да покани майка си и сестрите си в Ню Йорк. В писмо до приятеля си Радул Марков той пише: „Искало ми се е и ми се иска в родината да оставя своята опитност и знания“. Цитатът е публикуван от OFFNews.

Асен Йорданов умира в болница „Св. Агнес“ в Уайт Плейнс на 19 октомври 1967 г. Радио България посочва същата дата, докато публикация на „ДУМА“ дава 18 октомври. След смъртта му прахът му е разпръснат от самолет над Америка – финал, който събира в едно най-личния му спомен и професията, на която посвещава целия си живот.